Евдиалит
| Евдиалит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | Na15Ca6(Fe,Mn)3Zr3SiO(O,OH,H2O)3 (Si3O9)2(Si9O27)2(OH,Cl)2 |
| Класификация на Щрунц | 9.CO.10 |
| Кристална симетрия | R3m |
| Характеристики | |
| Кристална система | тригонална |
| Цвят на чертата | бяло |
| Дисперсия | δ = 0.004 |
| Разтворимост | H2SO4 |
| Други характеристики | слаба  радиоактивност |
| Евдиалит в Общомедия | |
Евдиалит е сравнително рядък циклосиликатен минерал с девет членен пръстен, който се образува в алкални магмени скали, като нефелинови сиенити. Евдиалитът е описан за първи път през 1819 г. за наличие в нефелинов сиенит от интрузивен комплекс в югозападна Гренландия.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на минерала произлиза от фразата на старогръцки: Εὖ διάλυτος, на старогръцки: eu dialytos, което означава „добре разложим“, препратка към лесната му разтворимост в киселина. Алтернативно име на евдиалита е алмандинов шпат.[1]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Евдиалитът се използва като второстепенна руда на циркония. Друга употреба на евдиалита е като второстепенен скъпоценен камък, но тази употреба е ограничена от неговата рядкост, която се усложнява от неговия лош кристален хабитус. Тези фактори обуславят основно колекционерски интерес към евдиалита. Евдиалитът обикновено има значително съдържание на U, Pb, Nb, Ta, Zr, Hf и редкоземни елементи. Поради това геолозите до момента използват евдиалита като геохронометър за изследване на генезиса на приемащите скали.[2]
Свързани минерали[редактиране | редактиране на кода]
Евдиалитът се свързва с други алкални магмени минерали, в допълнение към някои минерали, общи за повечето магмени материали като цяло.
Асоциираните минерали включват: микроклин, нефелин, егирин, лампрофилит, лорензенит, катаплеит, мурманит, арфведсонит, содалит, енигматит, ринкит, лавенит, титанит и титанов магнетит .
Идентификация[редактиране | редактиране на кода]
Рядкостта на евдиалита прави местността полезна при идентифицирането му. Известни находища на евдиалит включват Мон Сен Илер в Канада, Колски полуостров в Русия и Посос де Калдас в Бразилия, но се среща и в Гренландия, Норвегия и Арканзас, САЩ. Липсата на кристален хабитус, свързан с цвета, също е полезна за идентификация, както и свързаните минерали. Розово-червен минерал без добри кристали, свързан с друг алкален магматичен материал, особено нефелин и егирин, е добра индикация, че образецът е евдиалит. Желязото (Fe2+) осигурява цвета.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Eucolite on Mindat
- ↑ Wu, F.-Y. и др. In situ U-Pb, Sr, Nd and Hf isotopic analysis of eudialyte by LA-(MC)-ICP-MS // Chemical Geology 273 (1–2). April 2010. DOI:10.1016/j.chemgeo.2010.02.007. с. 8–34.
- ↑ Minerals Colored by Metal Ions // minerals.gps.caltech.edu. Посетен на 2023-03-01.
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Johnsen, O. и др. The nomenclature of eudialyte-group minerals // The Canadian Mineralogist 41 (3). June 2003. DOI:10.2113/gscanmin.41.3.785. с. 785–794.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eudialyte в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |