Егише Чаренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Егише Чаренц
Եղիշե Չարենց
Егише Чаренц преди 1937 г.
Егише Чаренц преди 1937 г.
Роден 13 март 1897 г. (стар стил)
Починал 27 ноември 1937 г. (40 г.)
Професия поет, писател, преводач, общественик
Националност Флаг на Армения Армения
Жанр стихотворение, поема
Известни творби „Страната на Наири“ (1926)
Съпруга Арпеник Чаренц
Изабела Нязова
Деца Арпеник, Анаит
Егише Чаренц в Общомедия

Егише Чаренц (на арменски: Եղիշե Չարենց; 13 март 1897 – 27 ноември 1937) е арменски поет, писател и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Егише Чаренц (Егише Апкар Сохомонян) е роден на 13 март 1897 г. в Карс. Има 3 сестри (Анна, Мариам, Ашхен) и 3 братя (Сероп, Сохомон и Кехам). Семейството на Егише е заможно. Притежава собствен магазин за килими. Бъдещият поет е много палаво дете и винаги има тояга или камшик в ръцете, с които налага приятелите си. От там идва и прякорът Чаренц, който е от арменската дума „чар“ (չար), означаващо „палав“ или „лош“. Между 1908 и 1912 г. учи в арменско училище в родния си град.

Пише първото си стихотворение през 1912 г., с което участва в конкурс за млади поети в Тблиси (Грузия). Първата му стихосбирка „Три песни към тъжното и смугло момиче“ излиза от печат през 1914 г.

Първата световна война, създалите се отношения между младотурци и арменци и намесата на Русия в защита на арменците засилват желанието на младия поет да се включи в събитията, като създава санитарна група в помощ на лекарите. Занимава се с това от средата на 1915 до пролетта на 1916 г.

През 1919 година отива в Ереван (Армения). Там става учител в американско сиропиталище. През 1922 г. заминава за Москва, където учи във Висшия институт за литература и изкуство. Става лидер на новообразуваната литературна организация „Ноември“ през 1925 г.

Първата му съпруга Арпениг е голямата кратка любов на поета, тъй като тя умира през 1927 г. Жени се повторно през 1931 г. От втората си съпруга Изабела има 2 деца – Арпениг (наименувана на първата съпруга) и Анахит.

Той работи като ръководител на редакционна колегия по изкуствата през периода 1928 – 1935 г.

Ранен привърженик на комунизма, Чаренц се присъединява към болшевишката партия, а когато през 1930 г. започва сталинският терор, той постепенно се разколебава, разочарован от сталинизма, и е екзекутиран през чистките в края на 30-те години.

През 1964 г. домът, в който е живяло семейството Чаренц в периода 1935 - 1937 г., е превърнат в къща музей „Егише Чаренц“, представящ живота на поета и неговата научна, литературна, културна и обществено-политическата дейност.

През 1967 г. на него е именуван Музея за литература и изкуство в Ереван.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Чаренц е изключителен поет от ХХ век. Засяга в творчеството си множество теми, които варират от преживяванията му в Първата световна война, социалистическата революция и особено темата за историческата участ на Армения и арменците[1]. Наречен е „Първи поет на ХХ век“ в Армения[2].

Превежда на арменски език творби на А. С. Пушкин, В. В. Маяковски, Й. В. Гьоте, Е. Верхарн, У. Уитман, М. Горки.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Три песни към тъжното и смугло момиче...“, стихотворения (1914)
  • „Синеока родина“, поема (1915)
  • „Дантева легенда“, поема (1915 – 1916)
  • „Сома“, поема (1918)
  • „На име Чаренц“, поема (1922)
  • „Чичко Ленин“, поема (1924)
  • „Страната на Наири“ (Yerkir Nairi, 1926)
  • „Епичен изгрев“, стихотворения (1930)
  • „Книга на пътя“, стихотворения (1933 – 1934)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aghababyan, S. „Չարենց, Եղիշե Աբգարի“ (Charents, Yeghishe Abgari). Soviet Armenian Encyclopedia. vol. viii. Yerevan, Armenian SSR: Armenian Academy of Sciences, 1982, pp. 670 – 672.
  2. Coene, Frederik. The Caucasus: an introduction. London, Routledge, 2010. ISBN 9780415486606. с. 204.
  • Вирапян, Н., Маркарян, Л., Киносян, Л., „Арменски писатели“ (Hay tasagan kyrohner), изд. „Занкак97“, Ереван

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]