Егише Чаренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Егише Чаренц
Եղիշե Չարենց
Егише Чаренц преди 1937 г.
Егише Чаренц преди 1937 г.
Роден 1 март 1897 г. (стар стил)
Починал 27 ноември 1937 г. (40 г.)
Професия поет, писател, преводач, общественик
Националност Флаг на Армения Армения
Жанр стихотворение, поема
Известни творби „Страната на Наири“ (1926)
Съпруга Арпеник Чаренц
Изабела Нязова
Деца Арпеник, Анаит
Егише Чаренц в Общомедия

Егише Чаренц (на арменски: Եղիշե Չարենց; 13 март 1897 – 27 ноември 1937) е арменски поет, писател и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Егише Чаренц (Егише Апкар Сохомонян) е роден на 13 март 1897 година в Карс. Има 3 сестри (Анна, Мариам, Ашхен) и 3 братя (Сероп, Сохомон и Кехам). Семейството на Егише е заможно. Притежава собствен магазин за килими. Бъдещият поет е много палаво дете и винаги има тояга или камшик в ръцете, с които налага приятелите си. От там идва и прякорът Чаренц, който е от арменската дума „чар“ (չար), означаващо „палав“ или „лош“. От 1908 до 1912 година учи в арменско училище в родния си град.

Пише първото си стихотворение през 1912 година, с което участва в конкурс за млади поети в Тблиси (Грузия). Първата му стихосбирка „Три песни към тъжното и смугло момиче“ излиза от печат през 1914 година.

Първата световна война, създалите се отношения между младотурци и арменци и намесата на Русия в защита на арменците засилват желанието на младия поет да се включи в събитията, като създава санитарна група в помощ на лекарите. Занимава се с това от средата на 1915 до пролетта на 1916 година.

През 1919 година отива в Ереван (Армения). Там става учител в американско сиропиталище. През 1922 година заминава за Москва, където учи във Висшия институт за литература и изкуство. Става лидер на новообразуваната литературна организация „Ноември“ през 1925 година.

Първата му съпруга Арпениг е голямата кратка любов на поета, тъй като тя умира през 1927 г. Жени се повторно през 1931 година. От втората си съпруга Изабела има 2 деца – Арпениг (наименувана на първата съпруга) и Анахит.

Той работи като ръководител на редакционна колегия по изкуствата през 1928 – 1935 година.

Ранен привърженик на комунизма, Чаренц се присъединява към болшевишката партия, а когато през 1930 г. започва сталинският терор, той постепенно се разколебава, разочарован от сталинизма, и е екзекутиран през чистките в края на 1930-те год.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Чаренц е изключителен поет от ХХ век. Засяга в творчеството си множество теми, които варират от преживяванията му в Първата световна война, социалистическата революция и особено темата за историческата участ на Армения и арменците[1]. Наречен е „Първи поет на ХХ век“ в Армения[2].

Превежда на арменски език творби на А. С. Пушкин, В. В. Маяковски, Й. В. Гьоте, Е. Верхарн, У. Уитман, М. Горки.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • „Три песни към тъжното и смугло момиче...“, стихотворения (1914)
  • „Синеока родина“, поема (1915)
  • „Дантева легенда“, поема (1915 – 1916)
  • „Сома“, поема (1918)
  • „На име Чаренц“, поема (1922)
  • „Чичко Ленин“, поема (1924)
  • „Страната на Наири“ (Yerkir Nairi, 1926)
  • „Епичен изгрев“, стихотворения (1930)
  • „Книга на пътя“, стихотворения (1933 – 1934)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Aghababyan, S. „Չարենց, Եղիշե Աբգարի“ (Charents, Yeghishe Abgari). Soviet Armenian Encyclopedia. vol. viii. Yerevan, Armenian SSR: Armenian Academy of Sciences, 1982, pp. 670 – 672
  2. Coene, Frederik. The Caucasus: an introduction. London, Routledge, 2010. ISBN 9780415486606. с. 204.

Вирапян, Н., Маркарян, Л., Киносян, Л., „Арменски писатели“ (Hay tasagan kyrohner), изд. „Занкак97“, Ереван

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]