Едуард Лимонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Лимонов
Эдуард Лимонов
руски писател и политик
Едуард Лимонов, 2016
Едуард Лимонов, 2016

Роден
Едуард Вениаминович Савенко
Починал
17 март 2020 г. (77 г.)
ПогребанТроекуровско гробище, Москва, Русия

Националноструснак
Работил вписател, поет, публицист
Литература
ПсевдонимЛимонов
Период1958 –
Жанровепоезия, разказ, есе, публицистика
Направлениепостмодернизъм
ТечениеПостмодернизъм
Дебютни творби„Това съм аз – Едичка!“
НаградиПремия „Андрей Бели“ (2002)
Политика
ПартияНационал-болшевишката партия (1993 – 2007), Другата Русия (2006 – )
Убеждениянационал-болшевизъм, евразийство, социализъм, граждански национализъм
Национал-болшевишката партия
Лидер1993 – 2007
Другата Русия
Лидер2006 –
Семейство
СъпругаАнна Рубинщейн
Елена Щапова
Наталия Медведева
Елизавета Блезе
Екатерина Волкова
ДецаБогдан, Александра

Уебсайтwww.limonov2012.ru
Едуард Лимонов в Общомедия

Едуард Вениаминович Лимонов (Саве́нко) (на руски: Эдуард Лимонов) е руски писател, публицист и политик. Ползва псевдонимите Лимонов – литературен, и дед Лимон (дядо Лимон) – партиен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Дзержинск през 1943 г. Принуден е да емигрира в САЩ през 1974 г., живее в Париж от 1980 г. Връща се в Русия през 1992 г. и основава Национал-болшевишката партия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи
  • „Това съма аз – Едичка!“ (1979)
  • „Дневник на неудачника“ (1982)
  • „Юношата Савенко“ (1983)
  • „Младият негодник“ (1986)
  • „Палачът“ (1986)
  • „Коняк Наполеон“ (1990)
  • „Анатомия на героя“ (1997)
  • „Книга на мъртвите“ (2001)
  • „По затворите“ (2003)
  • „Тържество на метафизиката“ (2005)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]