Едуард Лимонов
| Едуард Лимонов Эдуард Лимонов |
|
|---|---|
| руски писател и политик | |
 |
|
| Роден |
Едуард Вениаминович Савенко
22 февруари 1943 г.
|
| Националност | руснак |
| Професия | писател, поет, публицист |
| Литература | |
| Псевдоним | Лимонов |
| Жанрове | поезия, разказ, есе, публицистика |
| Направление | постмодернизъм |
| Дебютни работи | „Това съма аз – Едичка!“ |
| Награди | Премия „Андрей Белов“ – 2002 |
| Политика | |
| Партия | Национал-болшевишката партия (1993 – 2007), Другата Русия (2006 – ) |
| Убеждения | национал-болшевизъм, евразийство, социализъм, граждански национализъм |
| Национал-болшевишката партия | Лидер 1993 – 2007 |
| Другата Русия | Лидер 2006 – |
|
|
|
| Уебсайт | http://www.limonov2012.ru/ Страница в IMDb |
| Едуард Лимонов в Общомедия | |
Едуард Вениаминович Лимонов (Саве́нко) (на руски: Эдуард Лимонов) е руски писател, публицист и политик. Ползва псевдонимите Лимонов – литературен, и дед Лимон (дядо Лимон) – партиен.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Дзержинск през 1943 г. Принуден е да емигрира в САЩ през 1974 г., живее в Париж от 1980 г. Връща се в Русия през 1992 г. и основава Национал-болшевишката партия.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Романи
- „Това съма аз – Едичка!“ (1979)
- „Дневник на неудачника“ (1982)
- „Юношата Савенко“ (1983)
- „Младият негодник“ (1986)
- „Палачът“ (1986)
- „Коняк Наполеон“ (1990)
- „Анатомия на героя“ (1997)
- „Книга на мъртвите“ (2001)
- „По затворите“ (2003)
- „Тържество на метафизиката“ (2005)
