Ейсид джаз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ейсид джаз
Стилистични корени джаз, соул, фънк, джаз рок, диско
Културни корени Великобритания
Популяризиране средата на 1980-те години
Производни форми ню джаз, трип хоп

Ейсид джаз (на английски: Acid jazz) е музикален стил, който комбинира елементи на джаз, соул, фънк и диско.[1] Жанрът произлиза от клубната сцена на Лондон през 1980-те години и се разпространява до САЩ, Япония, Източна Европа и Бразилия. Сред по-известните изпълнители на ейсид джаз са The Brand New Heavies, Incognito, Us3 и Jamiroquai от Великобритания, както и Buckshot LeFonque и Digable Planets от САЩ. Възходът на електронната клубна музика от средата до края на 1990-те години води до постепенно спадане на интереса към ейсид джаза.

История[редактиране | редактиране на кода]

1960-те[редактиране | редактиране на кода]

Ейсид джазът води началото си от 1960-те години, когато психеделичните стилове започват да се инкорпорират в други музикални жанрове, сред които е и джазът. Едни от първите ейсид джаз записи са Six Pack и Soul Fiesta на The Apostles (1969).[2]

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Британският диджей Джил Питърсън въвежда термина „ейсид джаз“, черпейки от ейсид хаус музиката, която е популярна през 1980-те години.[3]
The Brand New Heavies през 2013 г.

Стилът се популяризира сред лондонската клубна сцена през средата на 1980-те години, когато някои диджеи започват да пускат неизвестни джаз записи. Техният основен интерес представляват записи, включващи джаз рок, джаз фънк и соул джаз от 1950-те и 1960-те години. Особено важни записи се оказват тези от каталога на Блу Ноут.[4]

Сред тези диджеи е и Джил Питърсън, който пуска музика в няколко лондонски клуба през 1980-те. Той започва своя пиратска радиостанция, след което се премества в далеч по-голямата Kiss-FM. През 1988 г. той и Еди Пилър основават лейбъла Acid Jazz Records. Първото издание на компанията е компилацията Totally Wired, която съдържа неизвестни джаз фънк записи от 1970-те и по-нови такива.[4] През 1990-те години Петърсън напуска, за да основе своя собствен лейбъл Talkin' Loud.[5] Компанията подписва договори с Galliano, Young Disciples и Urban Species.[4] Друг британски лейбъл, Fourth And Broadway Records, е основан през 1990 г. и започва да издава компилации. Сред изпълнителите им са Фароу Сандърс, Stereo MCs, френският рапър MC Solaar, японците United Future Organization и саксофонистът Кортни Пайн.[4]

През 1991 г. жанрът успява да стане мейнстрийм покрай успеха на The Brand New Heavies. След едноименния им албум към Acid Jazz Records, групата преминава към FFRR Records, с които създава хитовите си сингли Never Stop и Dreams Come True.[4] Други ейсид джаз групи са Incognito и Us3, като последните издават сингъла Cantaloop (Flip Fantasia) през 1993 г., който става най-големият хит в жанра.[6] Голям успех постига и Jamiroquai, който, след като първоначално подписва с Acid Jazz Records, подписва със Sony Music, с които създава успешния си албум Travelling Without Moving (1996), включващ международния хитов сингъл Virtual Insanity".[3] Други групи, свирещи на живо, са Stereo MCs и James Taylor Quartet.[7] Първоначалният мейнстрийм успех на ейсид джаза е последван от голям брой компилации, които оставят публиката объркана относно природата и ключовите изпълнители на жанра.[4]

САЩ[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1990-те години се развиват местни ейсид джаз сцени в САЩ.[4] Жанрът достига Ню Йорк през 1990 г., когато британецът Морис Бърнщайн и южноафриканецът Джонатън Рудник откриват Groove Academy в подземен клуб на Юниън Скуеър. Оттук Groove Academy се развива в лейбъл и медийна компания.[8] Други изпълнители на ейсид джаз в Ню Йорк са Brooklyn Funk Essentials, DJ Smash и Джером Ван Росъм.

Известни ейсид джаз групи, които изникват от тази сцена, включват A Tribe Called Quest, които включват различни джаз мотиви за своя платинен албум The Low End Theory (1991),[9] Buckshot LeFonque, проект на Бранфорд Марсалис, и Digable Planets, които получават награда Грами за своя сингъл от 1993 г. Rebirth of Slick (Cool Like Dat).[6] Сформираните през 1990 г. в Ню Йорк Groove Collective издават дебютния си едноименен албум през 1993 г. и от тогава са влиятелна ейсид джаз група.[3] Рапърът Guru издава поредица албуми, в които си сътрудничи с големи фигури от джаза.[9]

Международна сцена[редактиране | редактиране на кода]

Ейсид джазът има последователи из цял свят, включително Япония, Германия, Бразилия и Източна Европа.[9] Известни японски изпълнители са United Future Organization, Mondo Grosso и Gota. В Полша известност набира Skalpel.[10]

Упадък и влияние[редактиране | редактиране на кода]

Възходът на електронната клубна музика от средата до края на 1990-те години води до постепенно спадане на интереса към ейсид джаза, макар жанрът да продължава да има малък брой последователи по света и след това.[4] През 21 век движението се преплита до такава степен с други форми, че става неразличимо като жанр и така много изпълнители, чийто стил може да се определи като ейсид джаз, днес може да се счита за джаз фънк, нео соул или джаз рап.[3]

Британското списание Q заявява, че „ейсид джазът е най-значителната форма на джаза, която възниква от британската музикална сцена“.[11] Жанрът днес предоставя подходяща среда за широка импровизация за изпълнители, като например Медески, Мартин и Уд.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cook, Richard. Richard Cook's Jazz Encyclopedia. London, Penguin Books, 2005. ISBN 0-141-00646-3. с. 2.
  2. Apostles – Six Pack / Soul Fiesta (Vinyl, 7", 45 RPM, Promo, Single)
  3. а б в г д E. G. Price, T. L. Kernodle and H. J. Maxile, eds, Encyclopedia of African American Music, Volume 3 (Santa Barbara, California: ABC-CLIO, 2011), ISBN 0-313-34199-0, с. 479 – 82.
  4. а б в г д е ж з J. Bush, „Acid Jazz“, in V. Bogdanov, ed., All Music Guide to Electronica: The Definitive Guide to Electronic Music (Milwaukee: Backbeat Books, 2001), ISBN 0-87930-628-9, с. 647 – 9.
  5. Larkin, Colin. The Virgin Encyclopedia of Dance Music. Virgin Books, 1998. ISBN 978-0-7535-0252-5. с. 334. Посетен на 2 юли 2013.
  6. а б H. Martin and K. Waters, Jazz: The First 100 Years (Cengage Learning, 3rd edn., 2011), ISBN 1-133-16927-9, с. 362.
  7. "Acid Jazz", Allmusic.
  8. Mervyn Cooke and David Horn, eds, The Cambridge Companion to Jazz (Cambridge: Cambridge University Press, 2002), ISBN 0-521-66388-1, с. 237.
  9. а б в Ted Gioia, The History of Jazz (Oxford: Oxford University Press, 2nd edn., 2011), ISBN 0-19-983187-4, с. 333.
  10. C. Larkin, The Encyclopedia of Popular Music, Volume 7 (Oxford: Oxford University Press, 4th edn., 2006), ISBN 0-19-531373-9, с. 503.
  11. Du Noyer, Paul. The Illustrated Encyclopedia of Music. 1st. Fulham, London, Flame Tree Publishing, 2003. ISBN 1-904041-96-5. с. 144.