Екатерина Буданова
| Екатерина Буданова Екатерина Буданова | |
| съветски фронтови пилот | |
| Родена |
6 декември 1916 г.
Вяземский район, СССР |
|---|---|
| Починала | |
| Партия | КПСС |
| Активен период | от 1941 г. |
| Награди | Орден „Ленин“ Червена звезда |
| Екатерина Буданова в Общомедия | |
Екатерина Василиевна Буданова (6 декември 1916 г., Вяземски район, Смоленска губерния – 19 юли 1943 г., Боково-Антрацит, Ворошиловградска област) – съветски летец-изтребител, Герой на Руската федерация (1 октомври 1993 г., посмъртно). Гвардейски лейтенант (19 февруари 1943 г.).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 7 декември 1916 г. в село Коноплянка, Вяземски район, Смоленска губерния (съвременен Вяземски район, Смоленска област). От многодетно селско семейство. През 1931 г. завършва основно училище (4 класа) в родното си село, през 1933 г. – 6 класа в училище в съседното село Ермолинка, през 1934 г. – седми клас в гимназия на гара Вязма-Новоторжевская.
След като завършва училище, тя заминава за Москва и работи в Горбуновския авиационен завод № 22 като статистик, изпълнителен директор и подготвител на работа. Завършва средното си образование, завършвайки вечерна гимназия през 1935 г. Успоредно с работата си през 1935 – 1937 г. тя учи в летателния клуб на Киевския район на Москва. От септември 1937 г. работи като пионерски лидер в средно училище № 63. След като завършва Киевския авиационен клуб, от май 1938 г. работи там като пилот-инструктор, овладявайки самолетите U-2, UT-2 и AIR-6. От края на 1939 г. учи в Херсонската инструкторска школа на Осоавиахим, завършва я през май 1940 г. и работи като пилот-инструктор във Фрунзенския районен авиационен клуб на Москва. От 1939 г. е член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики).
След избухването на Великата отечествена война през октомври 1941 г. тя се записва доброволно в Червената армия и е изпратена в Саратов, където преминава курс за преквалификация за изтребител Як-1 във Военното авиационно училище в Енгелс (тя завършва курса в февруари 1942 г., след завършване на 22 февруари е удостоена с военно звание младши лейтенант).
От март 1942 г. – командир на полет на 586-ти изтребителен авиационен полк[1] на 144-та изтребителна авиационна дивизия на ПВО (Саратовско-Балашовски дивизионен район на ПВО). Покривайки небето на Саратов, тя извършва 55 бойни мисии за патрулиране и търсене на вражески самолети. В този полк се запознава с Лидия Литвяк и те станват най-добри приятелки. По-късно винаги са служили заедно.
На 10 септември 1942 г. е изпратена в 437-ми изтребителен авиационен полк (287-ма изтребителна авиационна дивизия, 8-ма въздушна армия, Сталинградски фронт).[2] Участвайки в Сталинградската битка, на 2 октомври 1942 г., заедно с пилота Раиса Беляева, тя открива група от 12 немски бомбардировача и ги атакува, принуждавайки ги да хвърлят бомбите си в степта. Така операцията по бомбардирането на станция Елтън е прекъсната. На 6 октомври Буданова сама атакува група от 13 Junkers Ju 88 и сваля един от тях. Това е първата и победа.
От октомври 1942 г. тя се бие като пилот в 9-ти гвардейски изтребителен авиационен полк (268-а изтребителна авиационна дивизия в същата въздушна армия). В средата на ноември 1942 г. в ожесточени битки в небето над Сталинград тя унищожава два Месершмит Bf 109 в група, а след това и бомбардировач Ju.88. В една от битките нейният лидер Владимир Лавриненков сваля He.111, но самолета му също е повреден, а Екатерина Буданова придружава почти неуправляемия си командир до кацането. В края на ноември е назначена в групата на „свободните ловци”. На 10 декември, връщайки се от мисия, тя е атакувана от чифт Bf.109s. Тя приема битката и сваля лидера на ятото.
През януари 1943 г. е прехвърлена в 296-ти изтребителен авиационен полк (268-ма изтребителна авиационна дивизия, 8-ма въздушна армия, Южен фронт), по-късно – 73-ти гвардейски изтребителен авиационен полк. В тези редици тя участва в Ростовската и Ворошиловградската настъпателни операции. Командирът на полка майор Н. И. Баранов я назначава за свой дубльор. В един от полетите изтребителите откриват 19 бомбардировача Ju.88, летящи под прикритието на изтребители Fw.190. Баранов, заедно с Буданова, атакува бойците, заповядвайки на останалите да ударят бомбардировачите. В битката командирът поврежда един от немските изтребители и Буданова го довършва. В началото на март, връщайки се от свободен лов, открива разузнавателен самолет Focke-Wulf Fw.189, който се нарича „рамка“. Тя го настигна и го унищожава. Сред пилотите този самолет се смяташе за най-трудната плячка.
На 18 март 1943 г. за образцово изпълнение на бойни задачи и проявена смелост и героизъм полкът със заповед на Народния комисар на отбраната на СССР получава гвардейско звание и е преименуван на 73-ти гвардейски изтребителен авиационен полк. За това почетно отличие на полка допринася и лейтенант Е. Буданова. През пролетта на 1943 г. те свалят още 2 вражески изтребителя, а на 17 юли бомбардировач Ju-88.[3]
На 17 юли 1943 г. съветските войски на Южния фронт започват Миуската настъпателна операция в Донбас. Още от първия ден над бойното поле се разгарят ожесточени въздушни битки. На 19 юли Буданова е назначена да прикрива групата Ил-2, която се насочва към атака на германските позиции на фронта Миус. Близо до град Антрацит групата е атакувана от немски бойци. В упорита битка с група Bf.109 Буданова е свалена. Тя успява да приземи самолета в поле, а местните жители, които наблюдават битката, се затичват и я вадят от самолета. Буданова умира от раните си без да дойде в съзнание и е погребана в покрайнините на село Новокрасновка.[4]
На 9 май 1988 г. останките на пилота са тържествено препогребани в село Бобриково, Антрацитовски район, Луганска област.
Данните за броя на победите на пилота варират значително. Според някои данни тя е направила 266 бойни мисии, свалила е 6 германски самолета лично и 5 в група.[5] Според други източници тя е направила 109 бойни мисии и надеждно е свалила лично 3 германски самолета.[6] Според изследователя М. Ю. Биков тя има 3 лични и 1 групова победа, или 2 лични и 2 групови победи.[7] По отношение на броя на въздушните победи сред жените пилоти тя е на второ място след Лидия Литвяк.
През 1990 г. другари войници на Екатерина Буданова инициират номинацията и за званието Герой на Съветския съюз, но преди разпадането на СССР тази титла не и е присъдена. И едва на 1 октомври 1993 г. тя посмъртно е удостоена със званието Герой на Руската федерация.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Първоначално е планирано полкът да бъде сформиран като изцяло женски, но поради липса на обучени бойци през пролетта на 1942 г. той става смесен женски и мъжки полк.
- ↑ Михаил Быков, Владимир Анохин. Все истребительные авиаполки Сталина. Первая полная энциклопедия. Москва, Яуза-пресс, 2014. ISBN 978-5-9955-0707-9. с. 205 – 209.
- ↑ Буданова Екатерина Васильевна // airwar.ru. Архивиран от оригинала на 15 март 2010. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Именной список безвозвратных потерь начальствующего состава частей 8-й воздушной армии за период с 20 по 21 июля 1943 года // pamyat-naroda.ru. Архивиран от оригинала на 28 ноември 2020.
- ↑ Екатерина Василиевна Буданова // warheroes.ru. Посетен на 13 септември 2024.
- ↑ Андрей Симонов, Светлана Чудинова. Женщины – герои Советского Союза и России. Архангельское, Музей техники Вадима Задорожного, 2017. ISBN 978-5-9909607-0-1.
- ↑ Страница Е. В. будановой на сайте М. Быкова «Советские лётчики-истребители. 1936 – 1953» // sovpilots.ru. Архивиран от оригинала на 14 март 2023. Посетен на 13 септември 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Буданова, Екатерина Васильевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |