Екатерина Трифонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Екатерина Трифонова
български геолог
Родена
Починала

Националност българка
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област геология
Образование Софийски университет
Работила в Комитет по геология
Геологически институт при БАН

Екатерина Тодорова Трифонова е български геолог-палеонтолог, старши научен сътрудник II степен в Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 декември 1930 г. е Плевен. През 1953 г. завършва геология в Софийския университет. Започва работа в Предприятието за геоложки проучвания за нефт и газ във Варна, където до 1957 г. е организатор и ръководител на микропалеонтоложката лаборатория. От 1958 до 1981 г. г. е микропалеонтолог-стратиграф в микропалеонтоложка лаборатория към Главното управление за геоложки проучвания и охрана на земните недра, по-късно Комитет по геология. През 1959 г. е поканена за хоноруван асистент по микропалеонтология към Биолого-геолого-географския факултет на Софийския университет, където преподава до 1973 г. През 1967 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Микрофаунистични изследвания на триаса в Северна България и части от Стара планина“. От 1971 г. до 1981 г. е ръководител на лабораторията. След това работи като микропалеонтолог в секция „Палеонтология и стратиграфия“ към Геологическия институт при БАН. През 1982 г. е избрана за старши научен сътрудник II степен в Геологическия институт при БАН с основно научно направление палеонтология и стратиграфия на триаски фораминифери.[1]

Екатерина Трифонова има над 130 научни публикации, десетки доклади, изнесени на научни форуми в страната и в чужбина, участие в национални и международни проекти. Автор е на редица нови за науката таксони.[1]

Умира на 1 декември 2012 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чумаченко, Платон, Тодор Николов. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част ІI. Л–Я. // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 33 – 34.