Екатерина Трифонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Трифонова
български геолог и палеонтолог
Родена
Починала
1 декември 2012 г. (81 г.)

Националностбългарка
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областгеология
Работила вКомитет по геология
Геологически институт при БАН

Екатерина Тодорова Трифонова е български геолог-палеонтолог, старши научен сътрудник II степен в Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 декември 1930 г. в Плевен. През 1953 г. завършва геология в Софийския университет. Започва работа в Предприятието за геоложки проучвания за нефт и газ във Варна, където до 1957 г. е организатор и ръководител на микропалеонтоложката лаборатория. От 1958 до 1981 г. г. е микропалеонтолог-стратиграф в микропалеонтоложка лаборатория към Главното управление за геоложки проучвания и охрана на земните недра, по-късно Комитет по геология.[2] През 1959 г. е поканена за хоноруван асистент по микропалеонтология към Биолого-геолого-географския факултет на Софийския университет, където преподава до 1973 г. През 1967 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Микрофаунистични изследвания на триаса в Северна България и части от Стара планина“. От 1971 г. до 1981 г. е ръководител на лабораторията. След това работи като микропалеонтолог в секция „Палеонтология и стратиграфия“ към Геологическия институт при БАН. През 1982 г. е избрана за старши научен сътрудник II степен в Геологическия институт при БАН с основно научно направление палеонтология и стратиграфия на триаски фораминифери.[1]

Екатерина Трифонова има над 130 научни публикации, десетки доклади, изнесени на научни форуми в страната и в чужбина, участие в национални и международни проекти. Автор е на редица нови за науката таксони.[1]

Умира на 1 декември 2012 г. в София.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чумаченко, Платон, Тодор Николов . Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част ІI. Л–Я // Списание на българското геологическо дружество кн. 2 – 3. 2016. с. 33 – 34.
  2. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. McMaster University, 1968. с. 117. Посетен на 11 октомври 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]