Елеонора Джорджи
| Елеонора Джорджи Eleonora Giorgi | |
| италианска актриса, режисьор сценарист и продуцент | |
_Eleonora_Giorgi_(2)_(cropped).png) 1974 г. | |
| Родена |
21 октомври 1953 г.
|
|---|---|
| Националност |  Италия |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1971–днес |
| Семейство | |
| Съпруг | Анджело Рицоли (1979–1984; развод) Масимо Сиваро (1993–1996; развод) |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Елеонора Джорджи в Общомедия | |
Елеонора Джорджи (на италиански: Eleonora Giorgi) е италианска актриса, режисьор, сценарист и продуцент.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Елеонора Джорджи е родена на 21 октомври 1953 година в Рим, Италия. Баща ѝ е от италиански и английски произход. [2] Майка ѝ е от италиански и унгарски произход. [2][3][4]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Дебютира в киното с второстепенна роля във филма на ужасите на Паоло Кавара „Тарантулата с черен корем“ (La tarantola dal ventre nero, 1970) и впоследствие се появява в близо петдесет филма, предимно в главни роли. Участва във филма на Доменико Паолела „Историята на затворената монахиня“ (Storia di una monaca di clausura, 1973), бележи дебюта ѝ в главна роля, когато е на осемнадесет години. След това тя участва в „Целувката“ (Il bacio), фантастична драма на режисьора Марио Ланфранки. Също така в този период тя участва в еротични комедии като „Плъзгането“ на Салваторе Сампери (La sbandata, 1974), в която играе с Доменико Модуньо и Лучана Палуци. [5] Ролите и във филми като „Забравете Венеция“ (Dimenticare Venezia, 1979) на Франко Брузати, [6] „Адът“ (Inferno, 1980) на Дарио Ардженто, „Гола жена“ (Nudo di donna, 1980) на Нино Манфреди и „Отвъд вратата“ (Oltre la porta, 1980) на Лилиана Кавани (1982) са едни от най-известните и забележителни драматични изпълнения, но в началото на 1980-те Джорджи решава да се завърне отново към комедията. Тя е близо до Адриано Челентано в „Приказни ръце“ (Mani di fata, 1983) и „Гранд хотел екселсиор“ (Grand hotel excelsior, 1982). [7] За изпълнението си в „Талк“ (Borotalco, 1982) на Карло Вердоне, тя печели наградата „Сребърна лента“ и наградата „Давид на Донатело“ за най-добра актриса. През 2003 г. Джорджи пише сценаария и режисира първия си филм „Мъже и жени, любов и лъжи“ (Uomini & donne, amori & bugie) с участието на Орнела Мути. Работи в радиото, участва в телевизионни предавания и телевизионни сериали.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1979 г. Джорджи се омъжва за издателя Анджело Рицоли, имат син, развежда се с него през 1984 г. През 1988 г. тя напуска киното, живее със семейството и децата си във ферма. През 1993 г. се омъжва за италианския актьор Масимо Сиваро, имат син, като се развежда отново през 1996 г.
Джорджи се появява в списание „Плейбой“ през 1974 година.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1979 | Един мъж на колене | Un uomo in ginocchio | Лучия Пералта | Дамяно Дамяни |
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
- „Каква среща / Лично съобщение“ (Quale appuntamento/Messaggio Personale) – Сингъл (Dischi Ricordi) (1981)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ а б Guardo Roma come una straniera // 1 June 2014.
- ↑ Lucca: Eleonora Giorgi presenta il suo libro dal titolo "Nei panni di un'altra" (Mondadori Electa) // Архивиран от оригинала на 2018-10-03. Посетен на 26 November 2016.
- ↑ GIORGI Eleonora - biografia // 26 March 2014. Архивиран от оригинала на 2014-04-20. Посетен на 2020-11-15.
- ↑ GIORGI Eleonora - biografia // 26 March 2014. Архивиран от оригинала на 2014-04-20. Посетен на 2020-11-15.
- ↑ Eleonora Giorgi confessa: 'Ero dipendente dall'eroina, ora sto pensando di rinchiudermi in un convento' // The Huffington Post. 29 September 2016.
- ↑ GIORGI Eleonora - biografia // 26 March 2014. Архивиран от оригинала на 2014-04-20. Посетен на 2020-11-15.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
