Елие Карафоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Елие Карафоли
Elie Carafoli
румънски авиоинженер

Роден
Починал
24 октомври 1983 г. (82 г.)

Елие Карафоли (на румънски: Elie Carafoli) е виден румънски инженер, пионер в областта на аеродинамиката.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карафоли е роден на 15 септември 1901 година в арумънско семейство в македонския град Бер, тогава в Османската империя. В 1915 година напуска попадналия в Гърция Бер и се установява в Битоля, а оттам заминава за Букурещ, Румъния, където учи в гимназията „Георге Лазар“. В 1919 година постъпва в Букурещкия политехнически университет, в който завършва електроинженерство в 1924 година. Продължава обучението си в Парижкия университет, като едновременно с това работи в Аеротехническия институт в Сен-Сир-л'Екол. В 1928 година защитава докторат с теза „Принос към теорията за аеродинамичното повдигане“.[1]

В същата 1928 година се връща в Букурещ, където започва да преподава в Политехниката. В Букурещ Карафоли построява първия въздушен тунел в Югоизточна Европа и разработва част от теориите, върху които се основават изчисленията на профилите на крилата на свръхзвуковите самолети.[2]

От 1930 до 1937 година Карафоли работи в Индустрия Аеронаутика Романа в Брашов. Заедно с Лусиен Вирму от Блерио Еронатик разработва IAR CV-11, едноместен, нискокрилен моноплан изтребител. В 1931 година, в опит да се подобри рекордът за скорост на полета, е тестван прототипът, пилотиран от капитан Ромео Попоеску, но самолетът се разбива и пилотът загива. Карафоли също така е автор на самолетите IAR 14 и IAR 15 и по-късно в 1937 година е инициатор за разработката на легендарния изтребител IAR 80 по настояване на премиера на Румъния Арманд Калинеску.

В 1948 година става член на Румънската академия. В следващата 1949 година става директор на Института по приложна механика на Академията.

Карафоли е президент на Международната федерация по астронавтика от 1968 до 1970 година.[3] В 1971 година заедно с Анри Коанда реорганизира катедрата по аеронавтично инженерство в букурещката Политехника, отделяйки я от катедрата по механоинженерство.

Карафоли е носител на наградата „Луи Бреге“ (Париж, 1927) и на медалите „Гаус“ и „Аполо 11“ (1971).

Умира в 1983 година в Букурещ.[1]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Carafoli, Elie. Recherches expérimentales sur les ailes monoplanes (exécutées à l'Institut aérotechnique de Saint-Cyr). Paris, E. Blondel La Rougery, 1932. OCLC 6705912.
  • Carafoli, Elie. High-speed aerodynamics, compressible flow. New York, Pergamon Press, 1956. OCLC 1455552.
  • Nastase, Adriana; Carafoli, Elie; Mateescu, Dan. Wing theory in supersonic flow. New York, Pergamon Press, 1969. ISBN 0-08-012330-9.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Carafoli, Elie. // aviatori.ro. Посетен на 2016-03-18.
  2. Technical Sciences. // Academia Română. Посетен на 2016-03-18.
  3. Former Presidents. // International Astronautical Federation. Посетен на 2016-03-18.
Луиджи Наполетано президент на Международната федерация по астронавтика
(1968  – 1970)
Андре Жомот
     Портал „Македония“         Портал „Македония