Емануел (Анхалт-Кьотен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емануел
княз на Анхалт-Пльотцкау и на Анхалт-Кьотен
Emanuel von Anhalt-Köthen (1631 - 1670).jpg
Лични данни
Роден
Починал
Семейство
Династия Аскани
Баща Август фон Анхалт-Пльотцкау
Майка Сибила
Брак Анна Елеонора фон Щолберг-Вернигероде
Потомци Емануел Лебрехт
Емануел в Общомедия

Емануел фон Анхалт-Кьотен (на немски: Emanuel von Anhalt-Köthen, * 6 октомври 1631 в Пльотцкау, † 8 ноември 1670 в Кьотен) от фамилията Аскани е княз на Анхалт-Пльотцкау (1653–1665) и от 1665 г. Анхалт-Кьотен (1665–1670).

Той е най-малкият син на княз Август фон Анхалт-Пльотцкау (1575–1653) и съпругата му Сибила (1590–1659), дъщеря на граф Йохан Георг I фон Золмс-Лаубах. През 1657 г. той постъпва на служба при шведския крал Карл X Густав и се бие във войната му против Дания. При нападението на Копенхаген той е ранен и попада в плен. След освобождението му, в служба на Република Венеция, се бие при обсадата на Кандия, днес Ираклио (1648–1669) против турците.

Той е приет в литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft. Емануел последва баща си заедно с двамата си братя Ернст Готлиб († 1654) и Лебрехт († 1669) през 1653 г. в управлението на Анхалт-Пльотцкау. След смъртта на бездетния княз Вилхелм Лудвиг фон Анхалт-Кьотен († 1665) той става през 1665 г. княз на Анхалт-Кьотен, и управлява заедно с брат му Леберехт. Пльотцкау отново е даден обратно на Анхалт-Бернбург. Емануел умира през 1670 г. и е погребан в княжеската гробница в църквата Св. Якоб в Кьотен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Анна Елеонора фон Щолберг-Вернигероде

Емануел фон Анхалт-Кьотен се жени, след смъртта на брат му, на 23 март 1670 г. в Илзенбург за графиня Анна Елеонора фон Щолберг-Вернигероде (26 март 1651 – 27 януари 1690), дъщеря на граф Хайнрих Ернст фон Щолберг и Анна Елизабет фон Щолберг-Вернигероде-Ортенберг. Те имат един постум роден син:

∞ 1692 Гизела Агнес фон Рат, „графиня на Нинбург“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ferdinand Siebigk: Das Herzogthum Anhalt, Desbarats, 1867, S. 225
  • Heinrich August Pierer: Universal-Lexikon der Gegenwart und Vergangenheit, oder neuestes encyclopādisches Wörterbuch des Wissenschaften, Künst und Gewerbe, Ausgabe 2, 1840 S. 103 f.
  • Karl August Limmer: Bibliothek der Sächsischen Geschichte, Weber, 1838, S. 227 f.
  • Gerhard Heine: Geschichte des Landes Anhalt und seiner Fürsten, Heine, 1866, S. 202

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]