Направо към съдържанието

Емилия Пернишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Емилия Пернишка
Родена
22 януари 1936 г. (88 г.)

Учила вСофийски университет
РаботилаИнститут за български език „Професор Любомир Андрейчин“

Емилия Илиева Пернишка е български учен, езиковед, член-кореспондент на БАН (2004).

Родена е на 22 януари 1936 г. в гр. Бяла Черква. През 1954 г. завършва средно образование в Свищов в гимназията „Алеко Константинов“ със златен медал, а през 1959 г. завършва славянска филология в Софийския университет. Между 1959 и 1963 г. работи като учителка в гр. Съединение и преподава в Учителския институт в Дупница. През 1964 г. става докторантка на проф. Стефан Илчев в Института за български език на Българската академия на науките. През 1967 г. става научен сътрудник в Секцията по лексикология и лексикография. Защитава дисертация през 1974 г. на тема „Лексикалните синоними в белетристиката на Иван Вазов“[1]. От 1980 г. е старши научен сътрудник II ст. (доцент) с хабилитационен труд „Структура и семантика на сложните прилагателни имена в българския език“. От 1983 до 1988 г. ръководи Секцията по славянско езикознание. През 1988 г. става доктор на филологическите науки с дисертационен труд на тема „Системност на вторичната номинация при съществителните имена“[2]. От 1993 г. е старши научен сътрудник І ст. (професор), а от 2004 г. член-кореспондент на Българската академия на науките. В периода 1994 – 2000 г. е ръководител на Секцията по българска лексикология и лексикография.

Води лекции в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“, Колежа на Пловдивския университет в Кърджали, Русенския университет[3]. Между 1987 и 1991 г. води лекции в Лион, Франция. Член на редакционната колегия на сп. Наука, член на редколегията на сп. „Български език“, „Лексикографски преглед“[4].

  • „Топонимията в Свищовско“ (1959),
  • „Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език“ (1980),
  • „Иван Вазов – строител на българската лексика“ (1985),
  • „Лексикалните синоними в художествения стил“ (1989),
  • „За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена“ (1993),
  • „Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи)“ (2003),
  • „Речник на чуждите думи за всички“ (2007),
  • съавтор на „Речник на антонимите в българския език“ (1997)
  • съавтор в „Речник на новите думи и значения в българския език“ (2002),
  • „Речник на чуждите думи в българския език“ (2001),
  • „Енциклопедия на съвременния български език“ (2000).