Емил Валев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Валев
Эмиль Борисович Валев
руси географ
Роден
Починал
17 юли 2014 г. (93 г.)
Научна дейност
Област география на световното стопанство;
география на световния транспорт;
проблеми на социалната и икономическата география в Европа;
национално-етнически проблеми в Европа
Образование Московски държавен университет
Работил в Московски държавен университет

Емил Борисович Валев (на руски: Эмиль Борисович Валев) е руски географ от български произход,[1] заслужил деятел на науките в Руската федерация и заслужил професор в Московския държавен университет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 януари 1921 г.[3] в България, в семейство на учители. Баща му взима участие в Септемврийското въстание през 1923 и след неуспеха, заплашен от смъртно наказание, напуска родината заедно със семейството си. Първоначално живеят в Югославия, след това във Франция и през 1930 г. заминават за СССР.

През 1939 г. Валев записва да учи във Факултета по география на Московския държавен университет. В началото на Втората световна война участва в кървавите битки във Вязма (Вяземска фронтова отбранителна операция). През 1943 е демобилизиран след тежка контузия и той продължава обучението си като се дипломира през 1946 г.[2] Три години по-късно защитава докторска дисертация на тема „България. Икономически и географски характеристики“.

През 1955 г. участва в изследване на географията на България,[1] което довежда до издаването на два тома „География на България“, съвместно с Института по география на Руската академия на науките и на Българската академия на науките. Вълев се превръща в признат експерт в икономическата география на социалистическите страни.

През 1961 г., от името на Президиума на СССР, Вълев довежда група от научни работници в България за изучаване характеристиките на икономическото развитие в долното течение на река Дунав.

От 1981 г. е доктор на географските науки.[4] За повече от 20 години той ръководи практиката на преподаване и изследване на студенти в различни части на бившия Съветски съюз, Русия и някои страни от ОНД. Той публикува около 280 статии в Русия и няколко чужди страни.

Умира на 17 юли 2014 година на 93-годишна възраст.[3]

Признание и почести[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на трудовете:[1]

  • „Болгария“ (1949, 1957)
  • Раздели от „География на България“, т. 2 и от „Икономическа география“, изпълнителен редактор и съавтор, София, 1961.
  • Съавтор и редактор на учебник за студенти по география, „Икономическа география на чуждестранни социалистически страни“, 4-то издание, 1984.
  • Съавтор на учебник за студенти по география, „География на промишлеността в социалистическите страни в Европа“, 1989.
  • Особености на формиране на интегрирана транспортна система в Европа“, 1997.
  • Национално-етническите въпроси в Югоизточна Европа“ 2004.
  • Глобални тенденции в развитието на пространствената структура на нефтената и газовата промишленост“ 2004.
  • Съавтор на учебник, „Социално-икономическа география на чужд свят“, 4-то издание, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Кираджиев, Светлин. Мореплаватели пътешественици географи-изследователи. София, книгоиздателска къща „Труд“, 2007. ISBN 978-954-528-725-1. с. 21.
  2. а б в г Валев Эмиль Борисович. // geogr.msu.ru. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)
  3. а б Эмиль Борисович Валев. // geogrmsu.elpub.ru. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)
  4. Валев Эмиль Борисович. // istina.msu.ru. Посетен на 17 януари 2017 г. (на руски)