Емил Люцканов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Люцканов
български вицеадмирал
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Висше военноморско училище, Варна

Емил Иванов Люцканов е български офицер, вицеадмирал (генерал-лейтенант), и учен – професор, доктор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 юли 1951 г. в град Левски. През 1976 г. завършва Висшето военноморско училище във Варна със специалност „Корабоводене за военноморските сили“.

Започва службата си като командир на бойна част на ракетен катер. Бил е още помощник-командир и командир на ракетен катер, командир на звено ракетни катери.

През 1977 г. е вербуван за агент от III управление (военно контраразузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Петков.[1]

Вербувал го служител кап. лейт. Атанас Колев Атанасов на 26.09.1977 г., регистриран на 04.10.1977 г. Ръководил го служител кап. лейт. Атанас Колев Атанасов; о. р. Николай Лешков; о. р. Данчо Симеонов Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, управление III-Х-III, управление III-Х-IV, управление III-II-IV, управление III-II-I Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството-секретен сътрудник агент. Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 Документи от ръководилия го щатен служител; рег. бланка; рег. дневник; картон обр. 4; лично и работно дело IА-698. Снемане от действащия оперативен отчет. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност към органите по чл. 1 след 10.11.1989 г.

През 1985 г. завършва Военноморската академия в Санкт Петербург и служи като началник-щаб и командир на дивизион ракетни и торпедни катери в десета бригада леки сили в Созопол. В различни периоди е старши помощник-началник и заместник-началник на оперативния отдел на Главния щаб на Военноморските сили. През 1996 г. завършва Академията на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация в Москва.[2] На 1 септември 1997 г. е назначен за командир на Военноморска база – Варна.[3] На 7 юли 2000 г. е удостоен с висше военно звание бригаден адмирал.[4] На 17 декември 2001 г. е освободен от длъжността командир на Военноморската база – Варна и назначен за началник на Оперативното управление на Главния щаб на Военноморските сили.[5] На 6 юни 2002 г. е освободен от длъжността началник на Оперативното управление на Главния щаб на Военноморските сили и назначен за заместник-началник на Главния щаб на Военноморските сили по операциите.[6] На 25 април 2003 г. е освободен от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военноморските сили по операциите, назначен за началник на Главния щаб на Военноморските сили и удостоен с висше военно звание контраадмирал.[7] На 3 май 2004 г. е освободен от длъжността началник на Главния щаб на Военноморските сили.[8]

На 19 ноември 2004 г. е назначен за военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО в Брюксел, Белгия.[9] На 4 май 2005 г. е назначен за военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО.[10] На 25 април 2006 г. е назначен на длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, считано от 1 юни 2006 г. и удостоен с висше офицерско звание вицеадмирал.[11] От 1 юни 2006 г. е заместник-началник на Генералния щаб на българската армия. На 1 юли 2009 г. е освободен от длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия.[12] На 2 юли 2009 г. е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен за големите му заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за проявен професионализъм при организирането и успешното участие на подразделения и военнослужещи от Българската армия в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции в различни райони на света, за дългогодишна и безупречна служба в Българската армия и принос за поддържане на националната сигурност на Република България.[13] През 2010 г. преминава в запаса.

През 2011 г. участва на местните избори за общински съветник на София от квотата на ПП „ОБЕДИНЕНА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ“ с водач Колю Парамов, но не са избрани.[14]

Oт 2011 – 2015 г. е гост-преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър“, в СУ „Св. Климент Oхридски“ и Военната академия „Г.С.Раковски“. През 2013 г. защитава докторска дисертация във Военната академия в София по специалност „Военно-политически проблеми на сигурността“. От март 2015 г. преподавател в катедра „Национална сигурност“ във Факултет „Информационна сигурност“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ). Почетен професор е от 2 ноември 2016 г. в същата катедра „Национална сигурност“.

Учен номер 36098[15] с публикации описани в единния регистър:

Сътрудник е на „Центъра за изследване на Националната сигурност и отбрана“ (ЦИНСО) към БАН.[16]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение № 180 от 26 януари 2011 г. – Министерството на отбраната на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
  2. Karieri.bg Контраадмирал Емил Люцканов ще представлява българската армия в НАТО
  3. Указ № 358 от 1 септември 1997 г., ДВ бр. 77/1997
  4. УКАЗ № 258 ОТ 07.07.2000 Г. ЗА УДОСТОЯВАНЕ НА КАПИТАН I РАНГ ЕМИЛ ИВАНОВ ЛЮЦКАНОВ – КОМАНДИР НА ВОЕННОМОРСКА БАЗА – ВАРНА, С ВИСШЕ ВОЕННО ЗВАНИЕ „БРИГАДЕН АДМИРАЛ“
  5. УКАЗ № 301 ОТ 17.12.2001 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БРИГАДЕН АДМИРАЛ ЕМИЛ ИВАНОВ ЛЮЦКАНОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА КОМАНДИР НА ВОЕННОМОРСКАТА БАЗА – ВАРНА И ЗА НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ОПЕРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ
  6. УКАЗ № 200 ОТ 06.06.2002 Г. ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ НА БРИГАДЕН ГЕНЕРАЛ ЕМИЛ ИВАНОВ ЛЮЦКАНОВ ОТ ДЛЪЖНОСТТА НАЧАЛНИК НА ОПЕРАТИВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ И НАЗНАЧАВАНЕТО МУ НА ДЛЪЖНОСТТА ЗАМЕСТНИК-НАЧАЛНИК НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ВОЕННОМОРСКИТЕ СИЛИ ПО ОПЕРАЦИИТЕ
  7. Указ № 134 за освобождаване на бригаден адмирал Емил Иванов Люцканов от длъжността заместник-началник на Главния щаб на Военноморските сили по операциите, за назначаването му на длъжността началник на Главния щаб на Военноморските сили и за удостояването му с висше военно звание „контраадмирал“
  8. Указ № 144 за освобождаване на контраадмирал Емил Иванов Люцканов от длъжността началник на Главния щаб на Военноморските сили
  9. каз № 347 за назначаване на контраадмирал Емил Иванов Люцканов на длъжността военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО в Брюксел, Белгия
  10. Указ № 112 за назначаване на контраадмирал Емил Иванов Люцканов на длъжността военен представител на Българската армия в Делегацията на Република България към НАТО
  11. Указ № 120 за назначаване на контраадмирал Емил Иванов Люцканов на длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия и удостояването му с висше военно звание „вицеадмирал“
  12. Указ № 202 за освобождаване на вицеадмирал Емил Иванов Люцканов от длъжността първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия
  13. Указ № 253 за награждаване на вицеадмирал Емил Иванов Люцканов с орден „За военна заслуга“ първа степен
  14. mestni.izboribg.eu
  15. cris.nacid.bg
  16. 22. Емил Люцканов: Ако натискът продължи, ЕС и НАТО могат да се разпаднат лавиноообразно
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България