Емил Петров (критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Емил Петров.

Емил Петров
български литературен и кинокритик
Роден
Починал
6 ноември 2002 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филмова критика, литературна критика
Образование Софийски университет

Уебсайт

Емил Томов Петров е български литературен и кинокритик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 август 1924 г. в Харманли.[1] Завършва гимназия в София (1942) и право в Софийския университет (1949).[2]

Уредник, редактор и завеждащ на отдел „Критика“ във в. „Литературен фронт“ (1947-1948, 1953-1958). Работи в Сценарната комисия на Българска кинематография (1949-1952). Главен редактор на сп. „Киноизкуство“ (1955-1990).[2]

Председател на Съюза на кинодейците в България (15 март 1963 – 7 юни 1965), първи заместник-председател (13 март 1970 – 21 май 1976) и заместник-председател на Съюза на българските филмови дейци (СБФД) (21 май 1976 – 7 април 1989). Автор на повече от 10 книги, свързани с киноизкуството. Удостоен със званието Народен деятел на културата (май 1978).[3]

Умира през 2002 г. в София.[3][4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За първи път печата през 1938 г. във в. „Заря“. Сътрудничи на сп. „Златорог“.[2]

Съставител на сборниците „Въпроси на съвременната българска литература“ (1955), „Избрани български сценарии“ (1961, 1971, 1978), „Сборник литературни сценарии“ (1967), „Избрани сценарии на световното кино“ (1968-1969), „Игра на дявола: Киноизкуство на упадъка и реакцията“ (1970), „Фасада и реалност“ (1971) и „Мисли за киноизкуството“ (1972-1973).[2]

Редактор на издания на Никола Вапцаров и Веселин Ханчев.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Поезия и псевдопоезия“. София: Български писател, 1956
  • „Поезията в настъпление“. София: Български писател, 1961
  • „Силата на поезията. Литературно-критични статии“. София: Български писател, 1961
  • „Бяло и черно. Статии за българското киноизкуство“. София: Наука и изкуство, 1971 (2 разш. изд., 1974)
  • „Литература. Киноизкуство“. София: Български писател, 1974
  • „Човешко – тоест социално, социално – тоест човешко“. София: Български писател, 1981
  • „Подемът“. София: Наука и изкуство, 1981
  • „Вибрации. Избрани статии в два тома“. София: Български писател, 1984
  • „Разумът на страстта. Статии и студии“. София: Български писател, 1988
  • „Поетичността на поезията“. София: Христо Ботев, 1999[5]
  • „Избрани страници за поезията и киното“. София, 2005
Преводи
  • А. И. Соболев, „Ленинската теория на отражението и изкуството“. София: Народна култура, 1949

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]