Емин Бекторе
| Емин Бекторе Emin Bektóre | |
| етнограф, фолклорист | |
| Роден |
1906 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | ислям |
| Националност | кримски татарин |
Емин Бекторе (на кримскотатарски: Emin Bektóre, също транслитерирано на турски: Emin Bektöre, Емин Бектьоре) (1906 – 1995) е роден в Добруджа кримски татарин, фолклорист, етнограф, текстописец и активист за етнически татарски каузи.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Емин Бекторе е роден през 1906 г. в Добрич, Княжество България. От 1913 до 1940 г. Добрич остава в рамките на Румъния и е наречен Базарджик. Бектре получава основно и средно образование в Румъния съответно в Базарджик и Букурещ. От ранна възраст се интересува от фолклора, като се присъединява към румънски и български фолклорни групи. Впоследствие организира няколко кримско-татарски народни ансамбли и пише и изиграва пиеси като „Şahin Giray Han“, „Atilla“, „Bora“, „Kîrîm“, „Kók-kóz Bayar“. През 1930 г. в Констанца заедно с група съмишленици начело с Мустеип Юлкюсал основават кримско-татарския журнал „Емел“.[1]
През 1940 г. Бекторе имигрира в Турция и се установява в Ескишехир, където извършва значителна работа по проучване на татарската народна култура. [4] Там продължава да преподава и консултира по фолклор и фолклорни въпроси. Той създава и развива множество етнографски и фолклорни инициативи в Турция.[1] Благодарение на неговата дейност кримско-татарските народни танци и музика се включват в образователната програма на провинция Ескишехир.[2]
Той води кампании за национални татарски каузи. През 60-те години се среща отново, този път в Турция, с Мюстеип Юлкюсал и други водещи кримско-татарски активисти като Кафер Сейдамет Къръмер и Едиге Къръмал и отново започва да допринася за турската серия на журнала „Емел“.[1]
Бекторе умира на 15 април 1995 г.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ayşe, Akkaya. Türkiye ve Balkanlarda, Folklor Duayenimiz Emin Bektóre // Kalgay 6 (22). October–December 2001. с. 16 – 19. Архивиран от оригинала на 10 ноември 2014. Посетен на 14 август 2014. (на турски)
- ↑ а б в The Tatars of Crimea: Return to the Homeland: Studies and Documents. Durham, NC, Duke University Press, 1998. ISBN 9780822319856. с. 343.
- ↑ Aydın, Filiz Tutku. A Case in Diaspora Nationalism: Crimean Tatars in Turkey – A Master’s Thesis. Ankara, Department of Political Science and Public Administration, Bilkent University, September 2000. с. 72 – 73.
- ↑ Abdullah, Akat. The Influences and Changes of the Crimean Tatar Music in the Process // Rast Musicolgy Journal 1 (1). Spring 2013. с. 4. Посетен на 14 август 2014.
