Епидемия от антракс в Свердловск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Епидемията от антракс в Свердловск е епидемичен бум на проявление на заболяването антракс сред хората в района на град Свердловск през 1979 година.

Според официалната версия епидемията (както и повечето от случаите на антракс сред хората[1]) е възникнала в резултат на консумация на месо от заразен добитък.

Според изследователите обаче епидемията избухва в резултат на случайно изпускане в атмосферата на антраксни спори разработвани като биологично оръжие от военно-биологичната лаборатория Свердловск-19 в секретното военно градче №19, намиращо се в Чкаловски район на днешен Екатеринбург. Други смятат, че епидемията възниква в резултат на терористичен акт извършен от чужди държави с цел дискредитацията на военната лаборатория и проверка за ефективноста на съветските средства за защита от бактериологични оръжия. Източниците по случая изобилстват от противоречия описващи причините и самия ход на епидемията.

Хронология на събитието[редактиране | edit source]

  • 4 април — първи смъртен случай от заболяването. На починалия е поставена диагноза пневмония.
  • От 5 април в продължение на 2-3 седмици в района на катастрофата е регистрирана висока смъртност от заболявания (по данни на някои изследователи средно по около 5 души умирали ежедневно). Всички те били аутопсирани в моргите на 24, 20 и 40-та свердловски болници. Намаляване на смъртността е регистрирано едва през последната третина на април.
  • На 5 април радио Гласът на Америка съобщава за това, че СССР разработва за биологично оръжие щам на Bacillus anthracis в района на Свердловск.
  • На 10 април след аутопсия на труп в 40-та градска болница е поставена диагноза антракс. На същия ден сред медицинските работници в града е разпространено, че заболелите хора страдат от кожна форма на антракс.
  • На 12 април в 40-та градска болница е отделен корпус с 500 легла и организирано специално отделение за настаняване на болни от антракс хора.
  • На 13 април местен вестник публикува предупреждение към населението да обръща особено внимание с цел предпазване от заразяване с кожна форма на антракс като биха могли да се заразят от консумация на месо от заразени животни.
  • На 21 април започва ваксинация на цивилното население и дезинфекция на територията на Чкаловски район на Свердловск.
  • На 12 юни е регистриран последния смъртен случай от масовата епидемия.

По официални данни през този период от 4 април до 12 юни 1979 г. от антракс в Свердловск умират 64 души. Запознати с епидемията и журналисти обаче сочат, че жертвите вероятно са до 100 души.

През месец май 1980 г. съветско научно списание съобщава за „отделни случаи на заболели от антракс хора през 1979 г. в Свердловск“.

На 4 април 1992 г. в Русия е подписан „Закон за подобряване на пенсионното обезпечаване на семействата, чиито членове са починали от заболяването антракс в град Свердловск през 1979 г“.

Първоначална официална версия[редактиране | edit source]

Съгласно официалните данни на СССР епидемията от антракс избухва в резултат на консумация на месо от заразен добитък.

Публикувани са данни за това, че в 26 населени места разположени между Свердловск и Челябинск са заболели 27 говеда. Тези данни били оповестени от тогавашния главен епидемиолог на СССР академик Бургасов. Същите той представя и при своето пътуване в САЩ през 1988 година.

В Свердловската преса са публикувани препоръки към населението как да се предпазва от антракс като избягва консумацията на месо от болни животни. Вестник "Уральский рабочий" публикува следното „В Свердловск и областта зачестяват случаите на болни говеда. В колхозите е доставен нискокачествен фураж, с който са изхранвани кравите. Администрацията на града моли всички граждани да се въздържат от купуване на месо с неясен произход, продавано на случайни места, включително и по пазарите“. Същото съобщение е пускано по телевизията на всеки два часа. По сградите са разлепени плакати с изображение на крава и надпис „Антракс“.

Неофициални версии[редактиране | edit source]

Версия за случайното изпускане на спори[редактиране | edit source]

В последния петък на март 1979 година производството на антраксни спори в секретния комплекс бива временно преустановено. Един от работниците в лабораторията снема замърсения филтър, предотвратяващ изпускането на спори в околната среда. Той обаче не описва действието си в журнала съгласно изготвена процедура. Началникът на следващата смяна включва оборудването и едва след няколко часа е установено, че филтърът е снет.

Изпуснатите в атмосферата спори били отнесени от ветровете в посока юг югоизток от лабораторията. Те попадат частично над военно градче №32, преминават над район «Вторчермет» и жилищата на работниците в керамичния завод. Облакът обаче не поразява самото градче, където се намира лабораторията.

На 2 април офицерите от градче №32 са приведени в бойна готовност. На 3 или 4 април в Свердловск пристига и началника на 15-то главно управление на Генералния щаб на ВС СССР генерал-полковник Е. И. Смирнов.

На 3 и 4 април всички работници от военно градче №19 преминават на поголовна диспансеризация и ваксинация.

На 4 април в Свердловск пристигат и двама специалисти от Москва - заместник министъра на Министерство на здравеопазването и главния държавен санитарен лекар на СССР генерал П. Н. Бургасов, а също така и главния инфекционист на МЗ на СССР В. Н. Никифоров. Те били командировани от министъра на здравеопазването Б. В. Петровски с цел борба с епидемия, за която лекуващите лекари в Свердловск все още не знаят. Бургасов остава тук до 14 май, а Никифоров до края на епидемията.

През деня и вечерта на 4 април 1979 г. се появяват и първите случаи на заболели, не закъсняват и смъртните случаи. Първите болни и умрели лица са работници в керамичния завод. Всички са лекувани, а някои и умират в 20-та градска болница с диагноза пневмония.

В октомврийския брой през 1989 година на списание «Родина», а по-късно и в броевете от август и ноември 1990 г. в съветския печат се появяват първите предположения, че източниците на епидемията в Свердловск са спори изпуснати от секретната лаборатория във военното градче №19. Тази версия е поддържана от журналисти от редица издания, включително и от BBC[2].

Версия за терористичен акт[редактиране | edit source]

В някои научни източници[3] позовавайки се на анализ на епидемиологичния взрив се стига до извода, че епидемията се дължи на терористичен акт. Съображенията за това са следните:

  • Епидемията няма характер на възникване от един точков източник. Случаите притежават огнищност в посока юг симулирайки посоката на вятъра и възможното разпространение на спори чрез него.[4]
  • Според американски специалисти щамовете причинили заболяване са VNTR4 и VNTR6. Това обаче са причинители разработвани в лаборатории в САЩ и ЮАР.[5].
  • Наблюдават се сходства при случаите със заразяване с антракс и денге в зоната, където са разположени просъветските войски в Зимбабве и през 1981 г. в Куба, а по-късно и при терористичните атаки с бял прах в САЩ през 2001 г.
  • Западът се оказва много по-добре информиран за случващото се отколкото в самия СССР. По дани на правозащитника Лев Фяодоров[6], радиостанция Гласът на Америка разказва за избухването на епидемия от антракс в Свердловск още на 5 април 1979 година. Това е буквално на следващия ден след появата на първите заболели и доста преди специалистите от СССР да поставят диагноза.[7].
  • Епидемията в Свердловск се оказва от решаващо значение в обновяването на научната програма за подобряване на биологичните оръжия в САЩ. Бюджетните кредити за първите 5 години след 1979 г. се увеличават с 5 пъти.[8].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Этиология и эпидемиология сибирской язвы
  2. Сибирская язва. Свидетельства очевидца
  3. Супотницкий М. В. Микроорганизмы, токсины и эпидемии. М.: Вузовская книга, 2000.
  4. Meselson M., Gillemin J., Hugh-Jones M. et al. The Sverdlovsk anthrax outbreak of 1979 // Science. 1994. Vol. 209, № 12. P. 1202—1208.
  5. Jackson P.J., Walters E.A., Kalif A.S. et al. Characterization of variable-number tandem repeats in vrrA from different Bacillus anthracis isolates // Appl. Environ. Microbiol. 1997. Vol 63, № 4. P. 1400—1405.
  6. Бюллетень «Проблемы химической безопасности», сообщение UCS-INFO.395, от 05.04.99.
  7. ((ru)) Михаил Васильевич Супотницкий. Вновь к вопросу о диверсионном происхождении "Свердловской язвы". // «НГ-Наука». Посетен на 24 сентября 2009.
  8. Берстейн Б. Рождение программы разработки бактериологического оружия в США // В мире науки. 1987. № 8. С. 54-65.

Литература[редактиране | edit source]

  • Фёдоров, Л. Советское биологическое оружие: история, экология, политика. — М.: МСоЭС, 2006. — 200 экз. — ISBN 5-88587-247-7

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эпидемия сибирской язвы в Свердловске“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.