Епидемия от антракс в Свердловск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Епидемията от антракс в Свердловск е епидемичен бум на проявление на заболяването антракс сред хората в района на град Свердловск през 1979 г.

Според официалната версия епидемията (както и повечето от случаите на антракс сред хората[1]) е възникнала в резултат от консумация на месо от заразен добитък.

Според изследователите обаче епидемията избухва в резултат на случайно изпускане в атмосферата на антраксни спори, разработвани като биологично оръжие от военно-биологичната лаборатория „Свердловск-19“ в секретното военно градче № 19, намиращо се в Чкаловски район на днешен Екатеринбург. Други смятат, че епидемията възниква в резултат на терористичен акт, извършен от чужди държави с цел дискредитация на военната лаборатория и проверка за ефективността на съветските средства за защита от бактериологични оръжия. Източниците по случая изобилстват от противоречия, описващи причините и самия ход на епидемията.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 4 април – първи смъртен случай от заболяването. На починалия е поставена диагноза пневмония.
  • От 5 април в продължение на 2 – 3 седмици в района на катастрофата е регистрирана висока смъртност от заболявания (по данни на някои изследователи средно по около 5 души умират ежедневно). Всички те са аутопсирани в моргите на 24, 20 и 40-та свердловски болници. Намаляване на смъртността е регистрирано едва през последната третина на април.
  • На 5 април радио „Гласът на Америка“ съобщава, че СССР разработва за биологично оръжие щам на Bacillus anthracis в района на Свердловск.
  • На 10 април след аутопсия на труп в 40-та градска болница е поставена диагноза антракс. На същия ден сред медицинските работници в града е разпространено, че заболелите хора страдат от кожна форма на антракс.
  • На 12 април в 40-та градска болница е отделен корпус с 500 легла и организирано специално отделение за настаняване на болни от антракс хора.
  • На 13 април местен вестник публикува предупреждение към гражданите да обръщат особено внимание за предпазване от заразяване с кожна форма на антракс, тъй като биха могли да се заразят от консумация на месо от заразени животни.
  • На 21 април започва ваксинация на цивилното население и дезинфекция на територията на Чкаловски район на Свердловск.
  • На 12 юни е регистриран последният смъртен случай от масовата епидемия.

По официални данни през периода от 4 април до 12 юни 1979 г. от антракс в Свердловск умират 64 души. Запознати с епидемията и журналисти обаче сочат, че жертвите вероятно са до 100 души.

През май 1980 г. съветско научно списание съобщава за „отделни случаи на заболели от антракс хора в Свердловск през 1979 г.“

На 4 април 1992 г. в Русия е подписан „Закон за подобряване на пенсионното обезпечаване на семействата, чиито членове са починали от заболяването антракс в град Свердловск през 1979 г.“

Официална версия[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно официалните данни на СССР епидемията от антракс избухва в резултат на консумация на месо от заразен добитък.

Публикувани са данни, че в 26 населени места, разположени между Свердловск и Челябинск, са заболели 27 говеда. Тези данни са оповестени от тогавашния главен епидемиолог на СССР академик Бургасов. Той ги представя и при своето пътуване в САЩ през 1988 г.

В Свердловската преса са публикувани препоръки към населението как да се предпазва от антракс, като избягва консумация на месо от болни животни. Вестник „Уральский рабочий“ публикува следното: „В Свердловск и областта зачестяват случаите на болни говеда. В колхозите е доставен нискокачествен фураж, с който са изхранвани кравите. Администрацията на града моли всички граждани да се въздържат от купуване на месо с неясен произход, продавано на случайни места, включително и по пазарите“. Същото съобщение е пускано по телевизията на всеки 2 часа. По сградите са разлепени плакати с изображение на крава и надпис „Антракс“.

Неофициални версии[редактиране | редактиране на кода]

Изпускане на спори[редактиране | редактиране на кода]

В последния петък на март 1979 г. производството на антраксни спори в секретния комплекс е временно преустановено. Работник в лабораторията снема замърсения филтър, предотвратяващ изпускането на спори в околната среда. Той обаче не описва действието си в журнала съгласно изготвена процедура. Началникът на следващата смяна включва оборудването и едва след няколко часа е установено, че филтърът е снет.

Изпуснатите в атмосферата спори са отнесени от ветровете на юг – югоизток от лабораторията. Те попадат частично над военно градче № 32, преминават над района на „Вторчермет“ и жилищата на работниците в керамичния завод. Облакът обаче не поразява самото градче, където се намира лабораторията.

На 2 април офицерите от градче № 32 са приведени в бойна готовност. На 3 или 4 април в Свердловск пристига началникът на 15-то главно управление на Генералния щаб на ВС на СССР генерал-полковник Е. И. Смирнов.

На 3 и 4 април всички работници от военно градче № 19 преминават на поголовна диспансеризация и ваксинация.

На 4 април в Свердловск пристигат и 2 специалисти от Москва: заместник-министърът на здравеопазването и главният държавен санитарен лекар на СССР генерал П. Н. Бургасов, както главният инфекционист на Министерството на здравеопазването на СССР В. Н. Никифоров. Те са командировани от министъра на здравеопазването Б. В. Петровски за борба с епидемия, за която лекуващите лекари в Свердловск все още не знаят. Бургасов остава тук до 14 май, а Никифоров до края на епидемията.

През деня и вечерта на 4 април 1979 г. се появяват и първите случаи на заболели, не закъсняват и смъртните случаи. Първите болни и умрели лица са работници в керамичния завод. Всички са лекувани, а някои и умират 20-та градска болница с диагноза пневмония.

В октомврийския брой през 1989 г. на списание „Родина“, а по-късно и в броевете от август и ноември 1990 г. в съветския печат се появяват първите предположения, че източниците на епидемията в Свердловск са спори, изпуснати от секретната лаборатория във военното градче № 19. Тази версия е поддържана от журналисти от редица издания, включително и от BBC[2].

Терористичен акт[редактиране | редактиране на кода]

В някои научни източници[3], позовавайки се на анализ на епидемиологичния взрив, се стига до извода, че епидемията се дължи на терористичен акт. Съображенията за това са следните.

  • Епидемията няма характер на възникване от един точков източник. Случаите притежават огнищност в посока юг симулирайки посоката на вятъра и възможното разпространение на спори чрез него[4].
  • Според американски специалисти щамовете причинили заболяване са VNTR4 и VNTR6. Това обаче са причинители разработвани в лаборатории в САЩ и ЮАР[5].
  • Наблюдават се сходства при случаите със заразяване с антракс и денге в зоната, където са разположени просъветските войски в Зимбабве и през 1981 г. в Куба, а по-късно и при терористичните атаки с бял прах в САЩ през 2001 г.
  • Западът се оказва много по-добре информиран за случващото се, отколкото самият СССР. По дани на правозащитника Лев Фяодоров[6] радиостанция „Гласът на Америка” разказва за избухването на епидемия от антракс в Свердловск още на 5 април 1979 г. Това е буквално на следващия ден след появата на първите заболели и доста преди специалистите от СССР да поставят диагноза[7].
  • Епидемията в Свердловск се оказва от решаващо значение в обновяването на научната програма за подобряване на биологичните оръжия в САЩ. Бюджетните кредити за първите 5 години след 1979 г. се увеличават 5 пъти[8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Этиология и эпидемиология сибирской язвы
  2. Сибирская язва. Свидетельства очевидца
  3. Супотницкий М. В. Микроорганизмы, токсины и эпидемии. М.: Вузовская книга, 2000
  4. Meselson M., Gillemin J., Hugh-Jones M. et al. The Sverdlovsk anthrax outbreak of 1979 // Science. 1994. Vol. 209, № 12. P. 1202 – 1208
  5. Jackson P.J., Walters E.A., Kalif A.S. et al. Characterization of variable-number tandem repeats in vrrA from different Bacillus anthracis isolates // Appl. Environ. Microbiol. 1997. Vol 63, № 4. P. 1400 – 1405
  6. Бюллетень „Проблемы химической безопасности“, сообщение UCS-INFO.395, от 05.04.1999
  7. ((ru)) Михаил Васильевич Супотницкий. Вновь к вопросу о диверсионном происхождении „Свердловской язвы“. // „НГ-Наука“. Посетен на 24 сентября 2009.
  8. Берстейн Б. Рождение программы разработки бактериологического оружия в США // В мире науки. 1987. № 8. С. 54 – 65

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фёдоров, Л. Советское биологическое оружие: история, экология, политика. – М.: МСоЭС, 2006. – 200 экз. – ISBN 5-88587-247-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эпидемия сибирской язвы в Свердловске“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.