Ерик I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ерик I Кървавата брадва
крал на Норвегия
Eric Bloodaxe Norse king of York 952 954.jpg
Монета на Ерик I
Управление 930 - 934
Други титли крал на Нортъмбрия
Роден 885 г.
Починал 954 г.
Станмор, Англия
Брак Гунхилда Гормсдотир
Баща Харал Прекраснокосия
Майка Рагнил

Ерик I с прозвище Кървавата брадва (на норвежки: Eirik Blodøks ) (ок.885-954) е вторият норвежки крал, син на Харал Прекраснокосия и една от жените му - датчанката Рагнил. Принадлежи към династията Хардради. В 934 г. е свален от престола от брат си Хокон I. По-късно между 947-948 г. и 952-954 г. става крал на Нортумбрия.

Ерик бил любимият син на баща си от многобройните му деца и бил определен за негов наследник. Висок, добре сложен, красив и войнствен, в същото време той бил жесток и избухлив и именно заради многото си злодеяния, включително убийствата на братята си, бил наречен Кървавата брадва. След като получава властта от баща си, Ейрик се отървава от братята си, които владеели различни части от страната, но не успява да се справи с брат си Хокон, който дотогава бил изпратен да се възпитава в двора на английския крал Етелстан. След като Хокон се завръща в Норвегия и благодарение на това, че се ползвал с име на добър и справедлив човек, събира голяма войска, Ейрик се вижда принуден с малобройните си дружини да напусне страната като първоначално се установява на Оркнейските острови, където събира голяма войска, а после отива в северната част на Англия. В памет на някогашното си приятелство с неговия баща Харалд, крал Етелстан предлага на Ейрик да управлява Нортумбрия, където още от времето на Рагнар Лодброк по-голямата част от населението били викинги. В замяна Ейрик се задължавал да защитава тази част от Англия от набезите на скотите. В английските хроники обаче тези събития са предадени по съвсем различен начин и е по-вероятно да отговарят на истината - в тях се разказва, че Ейрик подложил северните области на Англия на жестока сеч, всичко било изпепелено, хората изколвани като добитък, а имотите им - опожарявани, и само по тази причина Етелстан, който не бил в състояние да спре изстъпленията на норвежците, се видял принуден да отстъпи на Ейрик Нортумбрия, за да спрат безчинствата. Така или иначе това положение продължило до смъртта на крал Етелстан в 939 г., когато на английския престол се възкачва Едмънд I, който не обичал норманите и през 954 г. изпратил голяма войска на север, за да се разправи с Ейрик. По същото време Ейрик воюва в Ирландия, но научавайки за това се връща обратно в Англия и двете войски се срещат при Станмор в голяма битка, която била толкова ожесточена, че според хрониките приличала по-скоро на "невиждано клане". В тази битка Ейрик загива пронизан от няколко стрели и след това обезглавен. След смъртта му неговата жена Гунхилда Гормсдотир заедно със синовете му и верните им васали се преместват на Оркнейските острови, където остават да живеят. Синовете на Ейрик правят няколко опита да си върнат норвежкия трон. Едва в края на живота си крал Хокон I им дава владения в Норвегия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Alan Orr Anderson, Early Sources of Scottish History A.D. 500–1286, volume 1. Reprinted with corrections. Paul Watkins, Stamford, 1990.
  • Anglo-Saxon Chronicle MSS D ('Worcester Chronicle', London, British Library, Cotton Tiberius B.IV) and E (‘Peterborough Chronicle’ or ‘Laud Chronicle’, Oxford, Bodleian Library, MS Laud 636), ed. D. Dumville and S. Keynes, The Anglo-Saxon Chronicle. A Collaborative Edition. Vols 6 and 7. Cambridge, 1983; tr. Michael J. Swanton, The Anglo-Saxon Chronicles. 2nd ed. London, 2000.


Харал Прекраснокосия
Крал на Норвегия
Крал на Норвегия (930 – 934)
Хокон I