Ерих Хьопнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ерих Хьопнер
Генерал-полковник
Bundesarchiv Bild 146-1971-068-10, Erich Hoepner.jpg
Информация
Служба 1905 – 1920; 1933 – 1942 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Войсково поделение танкови войски
Командвания 4-та танкова армия
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден
Починал
8 август 1944 г. (57 г.)
затвора Пльоцензе, Берлин, Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Родства Баща – д-р Курт Хьопнер
Друга работа боец от съпротивата
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ерих Хьопнер в Общомедия

Ерих Хьопнер (на немски: Erich Hoepner) е германски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и постъпване в армията[редактиране | редактиране на кода]

Ерих Хьопнер е роден на 14 септември 1886 г. във Франкфурт на Одер, провинция Бранденбург, Германска империя. През 1905 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от Шлезвиг-Холщайнския 13-ти полк. Година след това е произведен в звание лейтенант, а от октомври 1913 г. до избухването на Първата световна война е на обучение в Берлинската военна академия.

Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Участва в Първата световна война като офицер-порученец в щаба на 16-ти армейски корпус, дислокиран при Мецската крепост. Достига до чин капитан и не след дълго е преместен в обучение на ниво корпус-армия.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края ѝ се присъединява към Райхсвера, където между 1921 и 1923 г. заема постове в Министерството на отбраната, в отдела по инспекция на кавалерията. През 1930 г. е издигнат в командир на полк, а на 1 февруари 1933 г. в полковник и началник щаб на 1-ви армейски корпус. След това хронологично, на 1 февруари 1936 г. е издигнат в звание генерал-майор, на 1 ноември 1938 г. – в командир на 16-ти армейски корпус (мот.), генерал-лейтенант и генерал от кавалерията преди началото на войната.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

СС-бригаденфюрер Валтер Крюгер и ген. Ерих Хьопнер (фронтално) на Източния фронт

В началото на Втората световна война, между 1939 и 1940 г. служи на Източния фронт в Полската кампания и на Западния фронт във Френската кампания.

Германо-съветски фронт (1941)[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1941 г. поема командването на 4-та танкова група за участие в настъплението към Москва, СССР. На 8 януари 1942 г. обаче, след игнорирана заповед на фюрера да остане до последно нареждане с цел тактическо отстъпление, е снет от поста командир на танковата група, с формулировка „за страхливост и неизпълняване на възложени заповеди“, за което е освободен от въоръжените сили без право да носи военна униформа, отличия и без правото на пенсия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1944 г. е арестуван от своите като съучастник в атентата срещу Хитлер и за по-малко от месец е осъден на смърт и обесен на 8 август 1944 г. в немския затвор Пльоцензе, Берлин, Третия райх.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

  • Германски орден Железен кръст (1914) – II-ра (?) и I-ва степен (?)
  • Рицарски кръст на Хоенцолерн (?) – с мечове
  • Германско отличие „За заслуга във Вермахта“ (?) – IV-та и I-ва степен (?)
  • Германски орден „Кръст на честта“ (?)
  • Германски орден Железен кръст (1939, повторно) – II-ра (?) и I-ва степен (?)
  • Рицарски кръст (27 октомври 1939)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Залесский К.А. Кто был кто в Третьем рейхе. М.: АСТ, 2002, 944 с. ISBN 5-271-05091-2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Залесский К.А. Кто был кто в Третьем рейхе. – М.: АСТ, 2002. – 944 с. – 5000 экз.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]