Ернст Майр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ернст Майр
Ernst Walter Mayr
немски учен

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Религия атеизъм
Научна дейност
Област Биология

Уебсайт www.discoverlife.org/who/CV/Mayr,_Ernst.html
Ернст Майр в Общомедия

Ернст Майр (на немски: Ernst Walter Mayr) е германски учен, който е сред водещите еволюционни биолози през 20 век, известен специалист по класификация на живите организми, орнитолог, научен историк и изследовател на природата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1904 година в Кемптен им Алгой, Германия. Неговите трудове допринасят за идейната революция, водеща до съвременната теория за еволюцията, обединяваща Менделовата генетика и Дарвиновата еволюция, както и за развитието на концепцията за биологичния вид.

Нито Дарвин, нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса „Какво е това вид?“ и как много видове могат да еволюират от един общ прародител. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието „вид“. В книгата си „Систематика и произход на видовете“ (1942) той пише, че видът не е просто група от морфологично сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради генетичния дрейф и естествения отбор се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид.

Теорията на Майр за перипатричното видообразуване, основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на видообразуване. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за точковото равновесие, предложена от Нилс Елдридж и Стивън Джей Гулд.

Умира на 3 февруари 2005 година в Бедфорд (Масачузетс), САЩ.

Научни идеи[редактиране | редактиране на кода]

Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на Джон Холдейн, които през 1959 г. определя с прословутата фраза „бобова генетика“. Майр твърди, че фактори като репродуктивната изолация трябва да се взимат предвид. По подобен начин той е силно критичен към изследванията от областта на молекулярната еволюция, например тези на Карл Воуз.

В редица трудове Майр отхвърля редукционизма в еволюционната биология, изтъквайки аргумента, че еволюционният натиск оказва влияние на целия организъм, а не на отделни гени, както и че гените могат да имат различни проявления в зависимост от това, кои други гени присъстват. Той защитава проучването на целия геном, отколкото изолирано на отделни гени. Настоящите молекулярни изследвания на еволюцията и видообразуването показват, че въпреки че алопатричното видообразуване е основното при организми, живеещи на групи (като при множество безгръбначни и особено при насекомите), често се наблюдава симпатрично видообразуване при групи с по-голяма мобилност, като птиците.

С формулирането на понятието „вид“ през 1942 г., Майер играе ключова роля в дебата по въпроса. Той твърдо защитава биологичната формулировка на понятието.

Майр е открит защитник на научния метод и остро критикува изследвания, които не отговарят на принципите на научния метод.

Майр отхвърля идеята, че в основата на еволюцията стои генът. Той критикува силно, но учтиво генноцентричната визия на Ричард Докинз:

Смешното нещо в Англия е, че ако попиташ някой на улицата, кой е най-великият жив дарвинист, той ще отговори „Ричард Докинз“. Наистина, Докинз е свършил чудесна работа за популяризирането на Дарвинизма. Но основната теория на Докинз за гена като обект на еволюцията е напълно анти-дарвинистка. Не бих го нарекъл най-великия дарвинист.[1]

През всичките години на своя професионален път Майр настоява, че идеята за това, че генът е целта на естествения отбор, не може да се счита за валидна в светлината на модерната еволюционни разбирания.

Идеята, която някои хора имат, че генът е целта на естествения отбор, е напълно непрактична. Генът никога не е видим за естествения отбор. В генотипа един ген се проявява винаги в контекста на всички останали гени. Взаимодействието с тях прави един ген да бъде положително или отрицателно селектиран. Всъщност, Добжански например е работил значително с така наречените летални хромозоми, които силно увеличат шансовете за положителен отбор при едни комбинации, а при други имат летален за организма изход. По тази причина хора като Докинз в Англия, които все още мислят, че отделния ген е обект на естествения отбор, очевидно грешат. През 30-те и 40-те години беше широко разпространено схващането, че гените са обект на отбора, защото това беше единственият начин да бъдат подложени на математически анализ. Сега обаче знаем, че това е целият геном на индивида, а не генът. С изключения на тази малка корекция, основите на дарвиновата теория не са се променили през последните 50 години.[1]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Mayr, Ernst. Systematics and the Origin of Species, from the Viewpoint of a Zoologist. Cambridge, Harvard University Press, 1942. ISBN 0-674-86250-3.
  • Mayr, Ernst. Birds of the Southwest Pacific: A Field Guide to the Birds of the Area Between Samoa, New Caledonia, and Micronesia. New York, Macmillan, 1945.
  • Mayr, Ernst. Animal Species and Evolution. Cambridge, Belknap Press of Harvard University Press, 1963. ISBN 0-674-03750-2.
  • Mayr, Ernst. Populations, Species, and Evolution. Cambridge, Belknap Press of Harvard University Press, 1970. ISBN 0-674-69013-3.
  • Mayr, Ernst. Evolution and the Diversity of Life. Cambridge, Belknap Press of Harvard University Press, 1976. ISBN 0-674-27105-X.
  • Mayr, Ernst. & William B. Provine, (eds) (1980). The Evolutionary Synthesis: Perspectives on the Unification of Biology.
  • Mayr, Ernst. The Growth of Biological Thought. Cambridge (Mass.), Belknap P. of Harvard U.P, 1982. ISBN 0-674-36446-5.
  • Mayr, Ernst. Toward a New Philosophy of Biology. Cambridge, Harvard University Press, 1988. ISBN 0-674-89666-1.
  • Mayr, Ernst. Principles of Systematic Zoology. New York, McGraw-Hill, 1991. ISBN 0-07-041144-1.
  • Mayr, Ernst. One Long Argument. Cambridge, Harvard University Press, 1991. ISBN 0-674-63906-5.
  • Mayr, Ernst. This Is Biology. Cambridge, Belknap Press of Harvard University Press, 1997. ISBN 0-674-88469-8.
  • Mayr, Ernst. The Birds of Northern Melanesia. Oxford Oxfordshire, Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-514170-9.
  • Mayr, Ernst. What Evolution Is. New York, Basic Books, 2001. ISBN 0-465-04426-3.
  • Mayr, Ernst. What Makes Biology Unique?. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-521-84114-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ernst Mayr: what evolution is. Interview by Edge Foundation + видео, 31 ноември 2001.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ernst W. Mayr“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.