Джон Холдейн
| Джон Холдейн John Burdon Sanderson Haldane | |
|---|---|
| английски биолог | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 1 декември 1964 г.
|
| Религия | католицизъм |
| Националност | британец (до 1961 г.), натурализиран индиец |
| Учил в | Оксфордски университет |
| Научна дейност | |
| Област | биология, генетика |
| Работил в | Кеймбриджки университет; Калифорнийски университет, Бъркли; Лондонски университетски колеж |
| Известен с | популационна генетика, ензимология |
| Награди | Медал Дарвин (1952), Медал Дарвин-Уолъс (1958) |
| Семейство | |
| Баща | Джон Скот Холдейн (1860 – 1936) |
| Майка | Луиза Катлин Холдейн |
| Съпруга | Хелън Спъруай (ж. 1945); Шарлот Холдейн (ж. 1926 – 1945) |
| Уебсайт | |
| Джон Холдейн в Общомедия | |
Джон Бърдън Сандерсън Холдейн (на английски: John Burdon Sanderson Haldane) е британски генетик и еволюционен биолог. Той един от основателите, заедно с Роналд Фишер и Сюъл Райт, на популационната генетика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 ноември 1892 година в Оксфорд, Англия, в семейството на физиолога Джон Скот Холдейн и Луиза Катлин. Корените на семейството му са от шотландската аристокрация.[1] На 3-годишна възраст се научава да чете, а на 8 години работи заедно с баща си в домашната им лаборатория.
През 1897 започва обучението му в подготвителното училище Dragon School в Оксфорд, а през 1905 продължава обучението си в Итън Колидж. След завършване на колежа учи математика в Ню Колидж (Оксфорд). Образованието му е прекъснато от Първата световна война, като се присъединява към 3-ти шотландски батальон на Британската армия. Служи във Франция и Ирак. На 1 април 1920 г. се оттегля от армията с чин капитан. За неговата жестокост и агресивност в битките, командирът му го определя като „най-смелият и най-мръсен офицер в моята армия“.
Между 1919 и 1922 заема административна длъжност в Ню Колидж (Оксфорд). След това става доцент по биохимия в Тринити Колидж в Кеймбридж. Там преподава до 1932 г.[1] През тези девет години в Кеймбридж, Холдейн работи върху ензимите и генетиката, и по специално върху математичната част на генетиката. През 1933 г. става професор по генетика в Лондонския университетски колеж, където прекарва голяма част от академичната си кариера.
През 1956 г. Холдейн напуска университетския колеж в Лондон и се присъединява към Индийския статистически институт в Калкута, Индия, където оглавява отдела по биостатистика. През февруари 1961 . се премества в новоучредено биостатистическо звено в щата Одиша в Източна Индия.
Умира на 72-годишна възраст от рак в Бхубанешвар на 1 декември 1964 г.
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1935 г. Холдейн подлага на проучване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което ограничава съсирването ѝ и може да причини кървене до смърт. Поради все още ограничените възможности на медицината Холдейн предполага, че всеки от нас развива около 150 нови мутации в течение на жизнения си път, които след това се предават на новото поколение. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Acott, C. (1999). JS Haldane, JBS Haldane, L Hill, and A Siebe: A brief resume of their lives Архив на оригинала от 2011-07-27 в Wayback Machine.. South Pacific Underwater Medicine Society journal 29 (3). ISSN 0813 – 1988. OCLC 16986801. Посетен на 12 юли 2008.
|
