Джон Холдейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Холдейн
John Burdon Sanderson Haldane
английски биолог

Роден
Починал

Националност британец (до 1961 г.), натурализиран индиец
Религия атеизъм
Образование Итън Колидж
Оксфордски университет
Научна дейност
Област биология, генетика
Образование Итън Колидж;
Оксфордски университет
Работил в Кеймбриджки университет;
Калифорнийски университет, Бъркли;
Лондонски университетски колеж
Известен с популационна генетика, ензимология
Награди Медал Дарвин (1952), Медал Дарвин-Уолъс (1958)
Семейство
Баща Джон Скот Холдейн (1860 – 1936)
Майка Луиза Катлин Холдейн
Съпруга Хелън Спъруай (ж. 1945);
Шарлот Холдейн (ж. 1926 – 1945)
Джон Холдейн в Общомедия

Джон Бърдън Сандерсън Холдейн (на английски: John Burdon Sanderson Haldane) е британски генетик и еволюционен биолог. Той един от основателите, заедно с Роналд Фишер и Сюъл Райт, на популационната генетика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1892 година в Оксфорд, Англия, в семейството на физиолога Джон Скот Холдейн и Луиза Катлин. Корените на семейството му са от шотландската аристокрация.[1] На 3-годишна възраст се научава да чете, а на 8 години работи заедно с баща си в домашната им лаборатория.

През 1897 започва обучението му в подготвителното училище Dragon School в Оксфорд, а през 1905 продължава обучението си в Итън Колидж. След завършване на колежа учи математика в Ню Колидж (Оксфорд). Образованието му е прекъснато от Първата световна война, като се присъединява към 3-ти шотландски батальон на Британската армия. Служи във Франция и Ирак. На 1 април 1920 г. се оттегля от армията с чин капитан. За неговата жестокост и агресивност в битките, командирът му го определя като „най-смелият и най-мръсен офицер в моята армия“.

Между 1919 и 1922 заема административна длъжност в Ню Колидж (Оксфорд). След това става доцент по биохимия в Тринити Колидж в Кеймбридж. Там преподава до 1932 г.[1] През тези девет години в Кеймбридж, Холдейн работи върху ензимите и генетиката, и по специално върху математичната част на генетиката. През 1933 г. става професор по генетика в Лондонския университетски колеж, където прекарва голяма част от академичната си кариера.

През 1956 г. Холдейн напуска университетския колеж в Лондон и се присъединява към Индийския статистически институт в Калкута, Индия, където оглавява отдела по биостатистика. През февруари 1961 се премества в новоучредено биостатистическо звено в щата Одиша в Източна Индия.

Умира от рак на 1 декември 1964 година в Бхубанешвар, на 72-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Холдейн подлага на проучване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което ограничава съсирването ѝ и може да причини кървене до смърт. Поради все още ограничените възможности на медицината Холдейн предполага, че всеки от нас развива около 150 нови мутации в течение на жизнения си път, които след това се предават на новото поколение. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Acott, C. (1999). JS Haldane, JBS Haldane, L Hill, and A Siebe: A brief resume of their lives. South Pacific Underwater Medicine Society journal 29 (3). ISSN 0813 – 1988. OCLC 16986801. Посетен на 12 юли 2008.