Джон Холдейн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джон Холдейн
John Burdon Sanderson Haldane
английски биолог

Роден
Починал
1 декември 1964 г. (72 г.)
Националност британец (до 1961 г.), натурализиран индиец
Научна дейност
Област биология, генетика
Образование Итън Колидж;
Оксфордски университет
Работил в Кеймбриджки университет;
Калифорнийски университет, Бъркли;
Лондонски университетски колеж
Известен с популационна генетика, ензимология
Награди Медал Дарвин (1952), Медал Дарвин-Уолъс (1958)
Семейство
Баща Джон Скот Холдейн (1860 – 1936)
Майка Луиза Катлин Холдейн
Съпруга Хелън Спъруай (ж. 1945);
Шарлот Холдейн (ж. 1926 – 1945)
Джон Холдейн в Общомедия

Джон Бърдън Сандерсън Холдейн (на английски: John Burdon Sanderson Haldane) е британски генетик и еволюционен биолог. Той един от основателите, заедно с Роналд Фишер и Сюъл Райт, на популационната генетика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 ноември 1892 година в Оксфорд, Англия, в семейството на физиолога Джон Скот Холдейн и Луиза Катлин. Корените на семейството му са от шотландската аристокрация.[1] На 3-годишна възраст се научава да чете, а на 8 години работи заедно с баща си в домашната им лаборатория.

През 1897 започва обучението му в подготвителното училище Dragon School в Оксфорд, а през 1905 продължава обучението си в Итън Колидж. След завършване на колежа учи математика в Ню Колидж (Оксфорд). Образованието му е прекъснато от Първата световна война, като се присъединява към 3-ти шотландски батальон на Британската армия. Служи във Франция и Ирак. На 1 април 1920 г. се оттегля от армията с чин капитан. За неговата жестокост и агресивност в битките, командирът му го определя като „най-смелият и най-мръсен офицер в моята армия“.

Между 1919 и 1922 заема административна длъжност в Ню Колидж (Оксфорд). След това става доцент по биохимия в Тринити Колидж в Кеймбридж. Там преподава до 1932 г.[1] През тези девет години в Кеймбридж, Холдейн работи върху ензимите и генетиката, и по специално върху математичната част на генетиката. През 1933 г. става професор по генетика в Лондонския университетски колеж, където прекарва голяма част от академичната си кариера.

През 1956 г. Холдейн напуска университетския колеж в Лондон и се присъединява към Индийския статистически институт в Калкута, Индия, където оглавява отдела по биостатистика. През февруари 1961 се премества в новоучредено биостатистическо звено в щата Одиша в Източна Индия.

Умира от рак на 1 декември 1964 година в Бхубанешвар, на 72-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Холдейн подлага на проучване група пълнолетни мъже, страдащи от хемофилия – заболяване на кръвта, което ограничава съсирването ѝ и може да причини кървене до смърт. Поради все още ограничените възможности на медицината Холдейн предполага, че всеки от нас развива около 150 нови мутации в течение на жизнения си път, които след това се предават на новото поколение. В продължение на близо 70 години обаче тезата му остава непотвърдена.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Acott, C. (1999). „JS Haldane, JBS Haldane, L Hill, and A Siebe: A brief resume of their lives.“. South Pacific Underwater Medicine Society journal 29 (3). ISSN 0813 – 1988. OCLC 16986801. http://archive.rubicon-foundation.org/6016. Retrieved 2008-07-12.