Ески джамия (Стара Загора)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора, служила за джамия, а понастоящем – за Музей на религиите.

Направени през 2009 – 2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, а след това, през Х в. е издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града.[1] Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:

Пророкът, мир нему, казва: „Който изгради джамия за Господа, за него Бог изгражда дом в рая." Построяването на тази благословена джамия завърши по време на царуването на достойния, всеподкрепен, всепобеден султан на исляма и на мюсюлманите, сянка на всевишния Бог на световете, владетел емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан – да бъде вечно царството му, – на великолепния емир, земна сянка на Господа, величие на държавата и на религията, (от) Хамза бей – нека Бог му продължи щастието. Завършването на строежа стана в края на годината осемстотин и единадесета (1408 – 1409 г. от Р.Х.).[2]

Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола (1402 – 1413 г.). Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии".[3] Сградата в план представлява квадратен молитвен салон и предверие от север. Точно срещу входа, в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба. Квадратната молитвена зала е покрита с величествен купол с диаметър 17,47 м. От архитектурна гледна точка, джамията е уникална за времето си поради факта, че огромния купол не стъпва върху междинни подпори, а е носен единствено от стените на молитвения салон. Ески джамия е втори по големина представител на еднокуполните джамии, след тази в град Мудурну в Северозападна Анатолия, построена от Баязид I Йълдъръм през 1388 г.[4]. От източната страна на Ески джамия, в непосредствена близост се е издигала турска баня (хамам), по аналогичен начин както при джамията в Мудурну. В по-късен етап, на северната страна на Ески джамия е построено преддверие, покрито с три малки купола. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Върху северозападния ъгъл на молитвения салон се е издигало минарето на джамията, което в средата на 80-те години на 20 век е разрушено поради опасност от саморазрушаване.

.През 2001 г. при сондажни археологически проучвания в молитвения салон са разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на Х – началото на ХІ в. Църквата е била в руини, когато започва строежа на джамията в началото на ХV в.

През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар.[5] Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859 – 1860 г.[6] От това време е и дървената галерия, издигната в молитвения салон, непосредствено над входната врата. Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом.[7] Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г.[8] След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ.[9] През 2008 – 2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиите[10][11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138 – 139.
  2. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 27 – 30.
  3. Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353 – 1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 170.
  4. Kiel, М. Un héritage non désiré : le patrimoine architectural islamique ottoman dans l’Europe du Sud-Est, 1370 – 1912. – Études balkaniques, 2005, 15 – 82.
  5. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136.
  6. Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 28.
  7. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 136.
  8. Трънкова, Д., Георгиев, А., Матанов, Хр. Пътеводител за османска България. С., 2011, 138.
  9. Kiel, M. The Incorporation of the Balkans into the Ottoman Empire, 1353 – 1453. – In: The Cambridge History of Turkey. T. 1 (ed. K. Fleet). Cambridge, 2009, 171.
  10. Туристически информационен център Стара Загора.
  11. http://www.museum.starazagora.net/архитектурен-комплекс-«музей-на-религиите»

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Kiel, M. Some Early Ottoman Monuments in Bulgarian Thrace: Stara Zagora, Jambol and Nova Zagora. – Belleten (Türk Tarih Kurumu), 38, 1974, 636 – 644
  • Татарлъ, И. Турски култови сгради и надписи в България. С., 2003, 26 – 34, 114

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]