Старозагорско клане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Klane na Stara Zagora.JPG

Старозагорското клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османската редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед.

История[редактиране | редактиране на кода]

След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и войниците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града.

С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Подробности за клането в града[редактиране | редактиране на кода]

От заловените жени, млади момичета и деца по заповед на Сюлейман паша бил образуван специален лагер на мястото на днешния паметник на Свети Георги, където войниците дни наред ги изнасилвали групово и тероризирали по най-дивашки начин. Карали ги да им играят голи хоро и садистично се забавлявали с нещастните жени, загубили семействата си. След издевателствата тези жени и момичета били откарани като роби в Цариград и Одрин. Техният брой надхвърлял 10 000 и само единици от тях успели по-късно да избягат и свидетелствали за убийствата и кланетата. В книгата на Д. Димитров поименно са посочени някои от тези жени, продадени като роби.

По време на Старозагорското клане, Сюлейман паша отседнал на лагер на върха на Аязмото, там където днес е църквата „Свети Теодор Тирон“. От някои откъслечни данни става ясно, че в този лагер на Сюлейман паша, а и на други места, са извършвани странни ритуални убийства на пленени българи. Например на 21 юли край женския лагер при Латинските гробища докарали около 50 мъже граждани и селяни, навързани на въже. Турците ги закарали до шатъра на Сюлейман паша и ги застреляли, както били вързани. Други били горени живи на жертвеници, описани по-късно от даскал Петър Иванов. Част от ритуалните убийства било разпъването на кръст и заковаването като Христос с гвоздеи на ръцете и краката.[1][необходимо е уточнение]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Донка Йотова, Документален сборник. 125 години от Старозагорското клане, София 2002