Ески джамия (Ямбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ески джамия.

Ески джамия
Eski Camı.jpg
Map of Yambol.png
42.4846° с. ш. 26.5061° и. д.
Местоположение в Ямбол
Вид Джамия
Местоположение България Ямбол, България
Стил Османски
Изграждане 1373[1]
Съвременен статут Действаща джамия,
Паметник на културата
Ески джамия и паметникът на тракийските бежанци

Ески джамия (на турски: Eski Camı – „стара джамия“) в Ямбол е реставрирана в оригиналния си вид и втора по големина джамия в България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Построена е с останки на ямболската крепост след падането на града под османско владичество, през лятото на 1373 година. Според холандският специалист по източна архитектура Михаел Киил тя е построена през второто десетилетие на XV в. За тази датировка той прави сравнение с архитектурните особености на Улу джамия в Ушак и Юдж Шерефели джамия в Одрин. Днес над вратата на джамията е поставен надпис, според който храмът се нарича Ебу бекир джамия, построен през 1413 г.[2] Евлия Челеби я описва подробно през 1667 г., като обръща внимание на ханефитски водоскок с осем чучура за предмолитвено измиване. По време на Априлското въстание от 1876 г., когато Ямбол е заплашен да бъде изгорен и унищожен от Шефкет паша, Исмаил Хакъ паша се явява пред него и се застъпва за града.

По време на Освободителната война джамията за кратко време е превърната в склад за брашно. Поради това, че двете български църкви в града са изгорени, след боядисване джамията е използвана като християнска църква. Константин Иречек съобщава през 1884 г., че джамията наскоро е загубила вещи и реликви, сред които косъм от брадата на пророка. Реставрацията на Ески джамия започва през 1973 по проект на арх. Никола Мушанов от Националния институт за паметниците на културата. Изпълнител на проекта е бригадата на Георги Василев от БКС-Ямбол, които използват скеле от железопътни релси. След извършени археологически изследвания не са намерени следи, които да потвърдят устните предания, че на мястото на Ески джамия е стояла средновековна българска църква.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Тя се намира в центъра на Ямбол, на площад „Освобождение“. Минарето носи необичайни черти – квадратна форма и кръгла горна част, което сочи сирийски и източноанадолски стил на строителство. В джамията се влиза през три входа, водещи към главната зала, като днес се използва само централният вход. Източната ниша е отделена със завеса и се ползва като зала за молитви от жените. Централният купол е масивен оловен. Вътрешните стенописи на джамията датират от XVII в. В четирите ъгъла на купола са вградени четири акустични гърнета. Те правят акустиката в сградата много добра, което поражда идеята Ески джамия да бъде превърната в концертна сграда.

Културна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Исмаил Хакъ паша е препогребан в преддверието на Ески джамия, като на надгробния му паметник има надписи на турски, български и френски език:

Тук са положени тленните останки на Исмаил Хакъ паша от с.Таушан тепе /Кабиле/ Ямболско, благодетеля спасил насилението от II отдел на гр.Ямбол, Каргона от клане и опожаряване през 1876 г. Починал на 80-годишна възраст през 1876 г.

С протокол но Министерството на културата от 3 декември 1960 Ески джамия е обявена за паметник на културата от национално значение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]