Жана Гендова
| Жана Гендова | |
![]() Портретна снимка на Жана Гендова | |
| Родена | Иванка Иванова 22 декември 1899 г. |
|---|---|
| Починала | 14 февруари 1976 г. |
| Брачен партньор | Васил Гендов |
| Деца | Димитър Гендов – (работил в „Дома на киното“) |
| Уебсайт | |
| Жана Гендова в Общомедия | |
Ивана Иванова Гендова, по-известна като Жана Гендова е българска актриса. Съпруга е на филмовия пионер Васил Гендов.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в град Сливен на 22 декември 1899 г. Учи в Берлин специално драматическо образование, а след това посещава драматични курсове при Елена Снежина и Сава Огнянов.
Прави своят дебют във филма от 1917 г. „Любовта е лудост“. Била е сценарист, асистент режисьор и актриса във филмите на съпруга си (1917-1937).
От 1920 до 1938 г. заедно с Васил Гендов организират и играят в пътуващия драматичен театър „Български театър“, по-късно е преименуван на „Сензационен театър“ и „Васил Гендов“.
Авторка на книгата „Това, което се премълчава в историята на българския филм“ (мемоари). Член-основател на първия съюз на филмовите дейци (1934).
Умира на 14 февруари 1976 г. в София.[1]
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Жана Гендова играе множество роли, по-значимите са:
- Саломе – „Саломе“ на Оскар Уайлд
- Офелия – „Хамлет“ на Уилям Шекспир
- Есмералда – „Парижката света Богородица“ на Виктор Юго
- Жервез – „Вертеп“ на Емил Зола.[1]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Държава | Роля |
|---|---|---|---|
| ? | Тайната на камериерката | Германия | |
| ? | Един загубен ден | Германия | |
| 1937 | Земята гори | жената на Симов | |
| 1933 | Бунтът на робите | Христина | |
| 1930 | Буря на младостта | Нина | |
| 1929 | Улични божества | жената на работника | |
| 1928 | Пътят на безпътните | Лена | |
| 1927 | Човекът, който забрави Бога | Ринка | |
| 1922 | Военни действия в мирно време | момичето | |
| 1921 | Дяволът в София | проститутката | |
| 1917 | Любовта е лудост | девойката |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 85. (на български)
