Жан-Франсоа Пеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жан-Франсоа Пеи
Jean-François Pays
Роден16 октомври 1936 г. (87 г.)
Професияписател, лекар, преподавател
Националност Франция
Активен период1961 – 2013
Жанристорически роман, детска литература, документаристика

Повлиян от

Жан-Франсоа Пеи (на английски: Jean-François Pays) е френски лекар, университетски преподавател по медицина, режисьор и писател на произведения в жанра исторически роман за юноши и документалистика. [1][2][3]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Франсоа Пеи е роден на 16 октомври 1936 г. в Африка, където отраства до 1956 г. След гимназията работи като асистент-режисьор на Франсоа Трюфо и други режисьори. Получава диплома по антропология и археология от Сорбоната, и после свободна степен по съвременна литература от Музея на човека. В следващите две години отбива военната си служба. След уволнението от армията се насочва към медицината и получава магистърска степен по биология на човека и докторска степен по медицина. След дипломирането си работи като асистент в продължение на две години, практикуващ лекар в болница, университетски преподавател, професор по медицинска паразитология във Факултета по медицина на Университета Париж-V: Рене Декарт и директор на лабораторията по паразитология и екзотична патология до 1993 г., както и консултант по тропическа медицина в болницата на институт „Пастьор“.[2][3]

Заедно с работата си пише исторически романи за юноши. Ориентиран към античността поставя голямата част от историите си във времето на Рим на Адриан, праисторията или Египет на фараоните.[2]

Една от известните му книги е „Тутанхамон“ от 1961 г. Историята представя приятелството между младежите Тутанкамон и Селанке, фараон и бедняк, и събитията произхождащи от него.[1][3]

През 1962 г. авторът получава наградата La Joie par le livre за книгата си „Токарам или възрастта на приятелството“.[2]

Прави и няколко късометражни образователни филма.[2]

Жан-Франсоа Пеи живее със семейството си в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Bal d' Hiver (1958)[1][2][3]
  • Le Rendez-vous de Casablanca (1961)
  • Sous le soleil de Toutankhamon (1961)
    Тутанхамон, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Боряна Цацева-Статкова
  • Toukaram ou l'âge de l'amitié (1961)
  • La montagne interdite (1962)
  • Le sorcier aux yeux bleus (1972)
  • Hier, la liberté... (1976) – с Жан Луи Фонсин, по филма
  • Le dieu du Nil (1976)

Поредица „Знакът на Рим“ (Le signe de Rome)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Toukaram, taureau sauvage (1973)[1][3]
  2. La Dernière charge (1973)
  3. Marcus Imperator (1974)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • La Thalassémie eurasiatique. Essai d'anthropopathologie

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 Basta de Gusanos ![4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]