Житна гъгрица
| Житна гъгрица | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||
| Житна гъгрица в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Жѝтна гъгрѝца (Sitophilus granarius)[1] – дребен бръмбар от семейство хоботници (Curculionidae) срещащ се из целия свят включително и в България. Сериозен вредител е по складираните зърнени култури и техните продукти.
Морфология[редактиране | редактиране на кода]
Имаго[редактиране | редактиране на кода]
Възрастното насекомо е с цилиндрично издължено тяло и устен апарат разположен на края на дълго хоботче (рострум). Тялото е дълго 3-4 mm (без хоботчето), кафяво-черно на цвят.
Преднегръбът леко заоблен, най-широк в средата. Пронотумът е гъсто точкуван, като точиците са силно удължени и по това се различава от другите гъгрици срещащи се в България.[2]
Елитрите са слети, а задните крилца и летателните мускули са недоразвити и затова не може да лети.[3] Това намалява загубата на течности и е вследствие на приспособяването към живот в (сухи) складови помещения където храната е в изобилие и няма нужда от придвижване на големи разстояния.
Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]
Житната гъгрица има 3-4 поколения годишно и презимува предимно като имаго, но понякога и като ларва или какавида.[1] Тя e облигатен синантроп и се развива само в складови помещения – не е намирана в природата, далеч от селищата.[3]
Женската снася 40-300 през живота си. Обикновено снася по едно яйце във всяко зърно,[3] но в царевичното зърно може да снесе и повече.[1] Това става като женската прогризва малка дупчица в зърното, снася в нея яйце посредством яйцеполагалото си и след това запечатва дупката с безцветен лепкав секрет който се втвърдява на въздуха.[3][1] Цялото преимагинално развитие на насекомото протича в зърното. Само имагото излиза навън за да се размножи.
Икономическа значимост[редактиране | редактиране на кода]
Житната гъгрица нанася големи вреди на складираните зърнени житни култури като пшеница, ръж, ечемик, овес, ориз, царевица. Напада също и продукти като брашно, фиде, макаронени изделия и др. Скритото им преимагинално развитие вътре в зърната ги прави трудни за откриване и затова са разработени множество съвременни методи за навременното им откриване като спектроскопия, ЯМР, компютърна томография, имунологичен и молекулярен анализ.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Лазаров, А., Дириманов, М., Григоров, Ст. Ентомология. София, Земиздат, 1967. с. 383-386.
- ↑ Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 10. Coleoptera, Curculionidae. Част 4 (Calandrinae 2). София, Издателство на Българската академия на науките. с. 19-21.
- ↑ а б в г Rudy Plarre. An attempt to reconstruct the natural and cultural history of the granary weevil, Sitophilus granarius (Coleoptera: Curculionidae) // European Journal of Entomology 107 (1). 2010. DOI:10.14411/eje.2010.001. с. 1-11.
- ↑ A. Obrepalska-Steplowska et al. Molecular techniques for the detection of granary weevil (Sitophilus granarius L.) in wheat and flour // Food Additives & Contaminants 25 (10). 2008. DOI:10.1080/02652030802015689. с. 1179–1188.