Жозеф Плебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жозеф Плебер
Joseph Pleyber
френски архитект
Joseph Pleyber, ingénieur-architecte.jpg
Роден
Починал
1947 г. (80 г.)
Погребан Зейтинлик, Амбелокипи, Гърция
Жозеф Плебер в Общомедия

Жозеф-Мари-Амброаз Плебер (на френски: Joseph-Marie-Ambroise Pleyber; на гръцки: Ζοζέφ Πλεμπέρ) е френски военен инженер и архитект, автор на много сгради в град Солун от края на XIX и началото на XX век. Участва във възстановяването на Солун след пожара в града в 1917 година, който значително променя облика му.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 май 1866 година в бретански град Морле.[2] Присъединява се към френската армия и заминава за френските колонии. Пенсионира се от армията в 1910 година и работи като строителен инженер в Латинска Америка. След обявяването на Първата световна война отново се записва в армията.[1]

Комисията за реконструкция на Солун, март 1918 година: архитектите Ернест Ебрар, Аристотелис Захос, Константинос Кицикис, Томас Мосън, Жозеф Плебер

Установява се в Солун в август[2] в 1915 година.[1] След пожара в Солун в 1917 година е създадена комисия за реконструкция на града - Международен планов комитет за преустройство на разрушения Солун. Плебер става член на комисията и отговоря за санитарния план на града.[3] Автор е и съавтор заедно с Ели Хасид Фернандес на редица знакови сгради в Солун, сред които хотел „Турист“,[4] хотел „Екселсиор“, Червената църква и други.

В Солун сключва третия си брак с Мария Ригопулу. Освен с участието си в Международния комитет за реконструкция на Солун, Плебер е известен и с основаването френско-гръцка компания, която посредничи за гръцката държава при закупуването на много и важни съоръжения като болници, оставени от Източната френска армия около Солун. Той превръща болниците в бежански селища. По-късно селищата са включени в градската тъкан на Солун, но парковете, алеите и местата за отдих с детски площадки са по проект на Плебер, по поръчка от гръцкото правителство.[2] В Солун продължава да развива широка строителна дейност.[1]

След 1920 година изследва въпросите за защита на сградите от земетресения и въздушни удари, проявява интерес към солунското село Хортач, като прави проект за курорт с просторни улици и хотелски единици, използващи естествената околна красота. Плебер дори става жител на курорта, но къщата му е разрушена по време Хортачкото клане от 2 септември 1944 година. Плебер се спасява, като бяга в Солун, където остава до края на живота си.[1]

Гатенио-Флорентин в Солун, дело на Плебер, 1925 година
Мирчовата къща в Лерин, построена в 1931 година по проект на Плебер

Освен в Солун, Плебер строи известни сгради и в други градове в Егейска Македония. Негова творба е Мирчовата къща в Лерин, построена в 1931 година.[5]

Умира в 1947 година в Солун и е погребан в съюзническото военно гробище в Зейтинлъка.[1]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Κρικέλης, Κώστας, Λαζαρίδης, Σπύρος, Μπρέντας, Γρηγόρης. Οι Φράγκοι της Σαλονίκης. Κέντρο Ιστορίας Αμπελοκήπων Θεσσαλονίκης, 2018. ISBN 9789609990820. σ. 179-186. (на гръцки)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Μυρτσιώτη, Γιώτα. , «Ο Γάλλος μηχανικός που αγάπησε τη Θεσσαλονίκη». // Η Καθημερινή, 18 Αυγούστου 2012. Посетен на 12 февруари 2022 г.
  2. а б в Τα εκπληκτικά κτήρια που σχεδίασε ο Joseph Pleyber στη Θεσσαλονίκη. // Thessaloniki Arts and Culture. Посетен на 12 февруари 2022 г.
  3. Kafkoula, Kiki, Karadimou-Yerolympou, Alexandra. Influences françaises dans la formation de l'urbanisme moderne en Grèce 1914 - 1923, p. 3. // Université de Thessalonique. Посетен на 12 февруари 2022 г.
  4. Φραγκούδη, Χρύσα. Ξενοδοχείο Tourist. // Thessarchitecture, 2016-10-26. Посетен на 12 февруари 2022 г.
  5. Ζαρκάδα-Πιστιόλη, Χριστίνα, 2003,. Η αρχιτεκτονική της Φλώρινας στην περίοδο του μεσοπολέμου. Διδακτορική Διατριβή, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης (ΑΠΘ).
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония