Жо Дасен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жо Дасен
Жо Дасен през 1970 г.
Жо Дасен през 1970 г.
Информация
Роден
Джоузеф Айра Дасен
Починал
20 август 1980 г. (41 г.)
Стил шансон, поп музика
Инструменти вокал
Глас баритон
Активни години 1966 – 1980
Музикален издател Columbia, RCA, CBS
Уебсайт Страница в IMDb
Жо Дасен в Общомедия

Жо Дасѐн (на френски – Joe Dassin; пълно име Джоузеф Айра Дасен, на английски – Joseph Ira Dassin) е френски певец и музикант от американски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джоузеф Айра Дасен е роден на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк в семейство на режисьора от еврейски произход Жул Дасен и цигуларката Беатрис Люнер. По време на маккартизма и „лова на вещици“ който съпровожда този период, семейството напуска САЩ в посока Европа. Дасен учи в „Льо Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Ан Арбор“. След завършването заминава за Франция, започва работа като водещ в радио, по-късно и като изпълнител. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция. Емблематична за творчеството му и въобще за цяла Франция и цял свят си остава вечната му песен Les Champs-Elysees, слушана и пята и до днес.


Първи стъпки в музиката[редактиране | редактиране на кода]

През 1956 г. в Америка стила рокендрол става все по-известен.

Начало на медийната известност[редактиране | редактиране на кода]

Университетските години на Жо, са най-успешните години на неговия баща Жул, който става световно известен режисьор. През 1958 г. Жул Дасен моли сина си, да запише няколко песни към филма „Закон“. Музиката към филма е възприета доста противоречиво, а според мнения на критици, Жо не трябва да продължава да пее. По думи на Дасен, той е бил упорит във всичките си начинения, така че е решил да продължи с музикалната си кариера. Рокендролът окончателно завладява Америка, и Жо Дасен решава да се върне в Европа. Той заминава с товарен кораб за Италия. През 1962 г., когато Жо е на 24 години, неговия баща Жул, го кани като помощник в заснемането на своя втори успешен филм Топкапъ. Лесно заработените пари от филма, Жо изхарчва за автомобил. В края на 1963 г., няколко дни преди Рождество Христово, Жо Дасен подписва договор със CBS France. На 26 декември 1963 г., Жо започва да записва четири песни, заедно с оркестъра на Освалдо д' Андреа. Две от песните са френски версии на американски песни, а останалите две са на Жан-Мишел Рива и Франк Тома. Работата по записите е бърза, а Жо Дасен все повече вярва в щастието.

Годините 1965 – 1969[редактиране | редактиране на кода]

Записания диск е тираж от 1000 екземпляра, които не се продават никак добре. Втория записан диск е тираж от 2000 екземпляра, които влизат в радиостанциите, но успеха отново не идва. В периода 21 – 22 октомври 1965 г., третия записан диск е сборник с най-хубавите песни. Жан-Мишел Рива добавя френски думи, в две бразилски песни, имащи голям успех в англоговорящите страни. През ноември 1965 г. са издадени 4000 екземпляра, от които 1300 са сингли. Общите продажби надвишават очакването, и те достигат 25000 екземпляра. Основната песен от диска Bip Bip се продава много добре, и често е пускана по радиоефирите. В това време Жак Супле разширява CBS France, подписва нови договори с музиканти, и няма време за развитието на Дасен. Супле решава да запознае Дасен, с талантив продуцент, а именно Жак Пле. Дасен и Пле се запознават и стават приятели до края на живота си. Жо и неговата дългогодишна приятелка Марис Масиера живеят заедно, но на всички запитвания на Масиера за брак, Жо не отговаря. След една бурно проведена вечер, Жо се напива и заспива в един хотел. Марис настоява тя и Жо да сключат брак, и Дасен се съгласява. Двамата решават да отпразнуват брака си, в един руски ресторант, където Жо се напива до безпаметност. Въпреки негативното отношение на Дасен към брака, скоро семейния живот започва да му носи удоволствие.

Известни песни[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965 : Bip-bip
  • 1965 : Guantanamera
  • 1966 : Comme la lune
  • 1966 : Ça m'avance à quoi
  • 1966 : Excuse me lady
  • 1966 : Dans la brume du matin
  • 1967 : Les Dalton
  • 1967 : Marie-Jeanne
  • 1968 : Siffler sur la colline
  • 1968 : Comment te dire
  • 1968 : La Bande à Bonnot
  • 1968 : Plus je te vois, plus je te veux
  • 1968 : Ma bonne étoile
  • 1968 : Le P'tit pain au chocolat
  • 1969 : Les Champs-Élysées[1].
  • 1969 : Mon village du bout du monde
  • 1969 : C'est la vie lily
  • 1969 : Billy le bordelais
  • 1970 : L'Amérique
  • 1970 : Cécilia
  • 1970 : La Fleur aux dents
  • 1970 : L'Équipe à Jojo
  • 1970 : La Luzerne
  • 1971 : La Ligne de vie
  • 1971 : La Mal-aimée du courrier du cœur
  • 1971 : Allez roulez !
  • 1972 : Taka Takata (la femme du toréro)
  • 1972 : Le Moustique
  • 1972 : Salut les amoureux (On s'est aimé comme on se quitte)
  • 1972 : La Complainte de l'heure de pointe (À vélo dans Paris)
  • 1972 : Vaya na cumana
  • 1972 : S'aimer sous la pluie
  • 1973 : Je t'aime, je t'aime
  • 1973 : Quand on a seize ans
  • 1973 : Fais moi de l'électricité
  • 1973 : Les Plus Belles Années de ma vie
  • 1973 : La Dernière page
  • 1974 : C'est du mélo
  • 1974 : Vade retro
  • 1974 : Si tu t'appelles mélancolie
  • 1974 : L'Amour etc.
  • 1974 : Annie de l'année dernière
  • 1975 : L'Été indien
  • 1975 : Depuis l'année dernière (inédit)
  • 1975 : Trois caravelles (inédit)
  • 1975 : Et si tu n'existais pas
  • 1975 : Il faut naître à Monaco
  • 1975 : Ça va pas changer le monde
  • 1975 : Salut
  • 1976 : Il était une fois nous deux
  • 1976 : À toi
  • 1976 : Le Jardin du Luxembourg
  • 1976 : Le Café des trois colombes
  • 1977 : Et l'amour s'en va
  • 1977 : Noisette et Cassidy
  • 1977 : Dans les yeux d’Émilie
  • 1978 : La Demoiselle de déshonneur
  • 1978 : La Première Femme de ma vie
  • 1978 : Maria
  • 1978 : Si tu penses à moi
  • 1978 : La vie se chante, la vie se pleure
  • 1978 : Un lord anglais
  • 1978 : Côté banjo, côté violon
  • 1978 : Happy birthday
  • 1979 : Le Dernier Slow
  • 1979 : Tellement bu, tellement fumé
  • 1979 : Le Marché aux puces
  • 1979 : Blue country

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cette chanson est une adaptation du titre „Waterloo Road“ du groupe psychédélique anglais Jason Crest. Plus tard, elle a notamment été reprise par NOFX

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дассен, Джо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.