Жо Дасен

Жо Дасен Joseph Dassin
френски певец
Жо Дасен през 1970 г.
Роден	Джоузеф Айра Дасен 5 ноември 1938 г. Бруклин, Ню Йорк, САЩ
Починал	20 август 1980 г. Папеете, Таити, Френска Полинезия
Погребан	Лос Анджелис, САЩ
Националност	Франция
Музикална кариера
Стил	шансон, поп музика
Инструменти	вокал, китара, пиано
Глас	лиричен бас
Активност	1964 – 1980
Лейбъл	Columbia, RCA, CBS
Семейство
Баща	Жул Дасен
Съпруга	Марис Масиера (1966 – 1977) Кристин Делво (1978 – 1980)
Деца	Джошуа Дасен (1973 – 1973) Джонатан Дасен (1978 – ) Джулиен Дасен (1980 – )
Уебсайт	Страница в IMDb
Жо Дасен в Общомедия

Жо Дасѐн (на френски: Joe Dassin; пълно име Джоузеф Айра Дасен, на английски: Joseph Ira Dassin) е световноизвестен френски певец и музикант от американски произход.

Биография

Джоузеф Айра Дасен е роден на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк в семейството на режисьора от еврейски произход Жул Дасен (1911 – 2008) и цигуларката Беатрис Люнер (1913 – 1994). По време на маккартизма и „лова на вещици“ който съпровожда този период, семейството е принудено да напусне САЩ в посока Европа. Дасен учи в „Льо Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Ан Арбор“. След завършването заминава за Франция, започва работа като водещ в радио, по-късно и като изпълнител. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция. Емблематична за творчеството му и въобще за цяла Франция и цял свят си остава вечната му песен Les Champs-Élysées, създадена през 1969 г., слушана и пята и до днес.

Първи стъпки в музиката и опити в киното

Университетските години на Жо са най-успешните години на неговия баща Жул, който става световноизвестен режисьор. През 1958 г. Жул Дасен моли сина си да запише няколко песни към филма „Закон“. Музиката към филма е възприета доста противоречиво, а според мнения на критици, Жо не трябва да продължава да пее. По думи на Дасен, той бил упорит във всичките си начинания, така че решава да продължи с музикалната си кариера. Рокендролът окончателно завладява Америка и Жо Дасен решава да се върне в Европа. Заминава с товарен кораб за Италия. През 1962 г., когато Жо е на 24 години, баща му Жул го кани като помощник в заснемането на своя втори успешен филм „Топкапъ“. Лесно заработените пари от филма Жо изхарчва за автомобил. В края на 1964 г., няколко дни преди Рождество Христово, Жо Дасен подписва договор със CBS France, което го прави първия френски изпълнител, подписал договор с американска звукозаписна компания. На 26 декември 1964 г., Жо започва да записва четири песни заедно с оркестъра на Освалдо д' Андреа. Две от песните са френски версии на американски песни, а останалите две са на Жан-Мишел Рива и Франк Тома. Работата по записите е бърза, а Жо Дасен все повече вярва в своята „щастлива звезда“.

Стремителното начало (1965 – 1969)

Записаният диск е тираж от 1000 екземпляра, които не се продават никак добре. Вторият записан диск е тираж от 2000 екземпляра, които влизат в радиостанциите, но успехът отново не идва. В периода 21 – 22 октомври 1965 г., третият записан диск е сборник с най-хубавите песни. Жан-Мишел Рива добавя френски думи в две бразилски песни, които имат голям успех в англоговорещите страни. През ноември 1965 г. са издадени 4000 екземпляра, от които 1300 са сингли. Общите продажби надвишават очакваното и те достигат 25 000 екземпляра. Основната песен от диска Bip Bip се превръща в хит във Франция и Европа и се продава много добре, като често е пускана по радиоефирите. В това време Жак Супле разширява CBS France, подписва нови договори с музиканти и няма време за развитието на Дасен. Супле решава да запознае Дасен с талантив продуцент, а именно Жак Пле. Според друга версия, Дасен прекарва нощта при своя приятелка като цяла нощ ѝ пее свои песни, а на сутринта някой настойчиво чука на вратата и когато отварят се оказва, че това е съседът на приятелката на Жо и известен продуцент Жак Пле, който предлага на Жо да почнат да работят заедно. Дасен и Пле остават приятели до края на живота си. През февруари 1966 г. Жо и Жак летят за Лондон, където се срещат с Джони Арти. Те му показват композициите си и Арти се съгласява да работят заедно. Джони се съгласява да бъде студиен аранжировчик на Дасен по време на цялата му кариера.

Известни песни

1965: Bip-bip 1965: Guantanamera 1966: Comme la lune 1966: Ça m'avance à quoi 1966: Excuse me lady 1966: Dans la brume du matin 1967: Les Dalton 1967: Marie-Jeanne 1968: Siffler sur la colline 1968: Comment te dire 1968: La Bande à Bonnot 1968: Plus je te vois, plus je te veux 1968: Ma bonne étoile 1968: Le P'tit pain au chocolat 1969: Les Champs-Élysées. 1969: Mon village du bout du monde 1969: C'est la vie lily 1969: Billy le bordelais 1970: L'Amérique

1970: Cécilia 1970: La Fleur aux dents 1970: L'Équipe à Jojo 1970: La Luzerne 1971: La Ligne de vie 1971: La Mal-aimée du courrier du cœur 1971: Allez roulez ! 1972: Taka Takata (la femme du toréro) 1972: Le Moustique 1972: Salut les amoureux (On s'est aimé comme on se quitte) 1972: La Complainte de l'heure de pointe (À vélo dans Paris) 1972: Vaya na cumana 1972: S'aimer sous la pluie 1973: Je t'aime, je t'aime 1973: Quand on a seize ans 1973: Fais moi de l'électricité 1973: Les Plus Belles Années de ma vie 1973: La Dernière page 1974: C'est du mélo 1974: Vade retro 1974: Si tu t'appelles mélancolie

1974: L'Amour etc. 1974: Annie de l'année dernière 1975: L'Été indien 1975: Depuis l'année dernière (inédit) 1975: Trois caravelles (inédit) 1975: Et si tu n'existais pas 1975: Il faut naître à Monaco 1975: Ça va pas changer le monde 1975: Salut 1976: Il était une fois nous deux 1976: À toi 1976: Le Jardin du Luxembourg 1976: Le Café des trois colombes 1977: Et l'amour s'en va

1977: Noisette et Cassidy 1977: Dans les yeux d’Émilie 1978: La Demoiselle de déshonneur 1978: La Première Femme de ma vie 1978: Maria 1978: Si tu penses à moi 1978: La vie se chante, la vie se pleure 1978: Un lord anglais 1978: Côté banjo, côté violon 1978: Happy birthday 1979: Le Dernier Slow 1979: Tellement bu, tellement fumé 1979: Le Marché aux puces 1979: Blue country

Дискография

Студийни албуми

• Joe Dassin à New York (1966)
• Les deux mondes de Joe Dassin (1967)
• Les Champs-Elysèes (1969)
• Joe Dassin (La Fleur aux dents) (1970)
• Joe Dassin (Elle était.....Oh!) (1971)
• Joe (1972)
• 13 chansons nouvelles (1973)
• Joe Dassin (Si tu t'appelles Melancolie) (1974)
• Joe Dassin (Le Costume blanc) (1975)
• Le Jardin du Luxembourg (1976)
• Les femmes de ma vie (1978)
• 15 ans déjà.... (1978)
• Blue Country (1979)

Външни препратки

• Страница за Жо Дасен
• Биография
• Неофициална страница
• Официална страница Архив на оригинала от 2018-12-20 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дассен, Джо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​