Жо Дасен

Жо Дасен Joseph Dassin
френски певец
Жо Дасен през 1960-те години
Роден	Джоузеф Айра Дасен 5 ноември 1938 г. Бруклин, Ню Йорк, САЩ
Починал	20 август 1980 г. Папеете, Таити, Френска Полинезия
Погребан	Лос Анджелис, САЩ
Националност	Франция
Музикална кариера
Стил	шансон, поп музика
Инструменти	вокал, китара, пиано
Глас	лиричен басбаритон
Активност	1964 – 1980
Лейбъл	Columbia, RCA, CBS
Семейство
Баща	Жул Дасен
Съпруга	Марис Масиера (1966 – 1977) Кристин Делво (1978 – 1980)
Деца	Джошуа Дасен (1973 – 1973) Джонатан Дасен (1978 – ) Джулиен Дасен (1980 – )
Уебсайт	joedassin.fr Страница в IMDb
Жо Дасен в Общомедия

Джоузеф Айра Дасен (на английски: Joseph Ira Dassin), по-популярен като Жо Дасѐн (на френски: Joe Dassin) е световноизвестен американско-френски певец, автор на песни и актьор. В кариерата си, обхващаща шестнадесет години (1964–1980), той се радва на множество успехи във Франция и във френскоговорещия свят, както и пее на езици, различни от френски. Кариерата му се радва на популярност в Съветския съюз, Финландия, Гърция и Германия. Общо той е продал близо 25 милиона записа по целия свят. Той е син на режисьора Жул Дасен.

Ранен живот

Дасен е роден в Ню Йорк в семейството на американския филмов режисьор Жул Дасен (1911 – 2008) и Беатрис Люнер (1913 – 1994), родена в Ню Йорк цигуларка, която след като завършва еврейска гимназия в Бронкс, учи с британският цигулар Харолд Бъркли в Музикалното училище Джулиард. И двамата му родители са били предимно от украинско-еврейски произход от Каменец-Подолски, Сатанов и Бучач.

Дасен живее в Ню Йорк и Лос Анджелис, докато баща му не става жертва на черния списък на Холивуд през 1950 г., по това време семейството му се премества в Европа. Между десет и петнадесетгодишна възраст Дасен сменя училище единадесет пъти. Учи, наред с други места, в Международното училище в Женева и института Льо Розей в Швейцария и завършва средното си образование в Гренобъл. Дасен се завръща в Съединените щати, където посещава Мичиганския университет в Ан Арбър, Мичиган от 1957 до 1963 г., като печели бакалавърска награда за художествена литература през 1958 г. и получава бакалавърска степен по изкуства през 1961 г. и магистърска степен по изкуства през 1963 г. и двете по антропология. Той става доведен син на гръцката актриса, активистка и министър на културата Мелина Меркури след втория брак на баща си през 1966 г.

Кариера

Жо Дасен с баща си Жул Дасен през 1970 г.

Премествайки се във Франция, Дасен работи като техник за баща си и се появява като актьор в поддържащи роли, между другото в три филма, режисирани от баща му, включително Toпкапъ (1964), в който той играе ролята на Йозеф. Той се запознава с бъдещата си съпруга Maрис Масиера в Париж през 1963 г.

На 26 декември 1964 г. Дасен подписва с CBS Records, което го прави първият френскоезичен певец, сключил договор с американски звукозаписен лейбъл.

В началото на 70-те години на миналия век песните на Дасен са на върха на класациите във Франция и той става изключително популярен там. Записва песни на немски, испански, италиански и гръцки, както и на френски и английски. Сред най-популярните му песни са „Les Champs-Élysées“ (първоначално „Waterloo Road“) (1969), „Salut les amoureux“ (първоначално „City of New Orleans“) (1973), „L'Été indien“ (1975), „Et si tu n'existais pas“ (1975) и „À toi“ (1976).

Кино

Джо Дасен се появява в следните филми:

• 1957: Бенос в „Този, който трябва да умре“, от Жул Дасен
• 1958: Нико в „Законът“, от Жул Дасен
• 1964: Йосиф в „Топкапъ“, от Жул Дасен
• 1965: Полицейски инспектор в „Lady L“, от Питър Устинов
• 1965: Янош Адлер в „Ник Картър и Червения клуб“, от Жан-Пол Савиняк

Личен живот

Жо Дасен с родителите си Жул Дасен и Беатрис Люнер в Париж, 1970 г.

Дасен се жени за Марис Масиера в Париж на 18 януари 1966 г. Синът им Джошуа е роден два месеца и половина преждевременно на 12 септември 1973 г. и умира пет дни по-късно. Обзет от мъка, Джо изпада в дълбока депресия. Въпреки всичките им усилия, бракът им не оцелява. През 1977 г., една година след преместването им в новопостроения им дом във Фушерол, точно извън Париж, те се развеждат.

На 14 януари 1978 г. Дасен се жени за Кристин Делво в Котиняк. Първият им син Джонатан е роден на 14 септември 1978 г.; и вторият им син, Жулиен, се ражда на 22 март 1980 г. Кристин умира през декември 1995 г.

Смърт

Дасен умира от сърдечен удар по време на почивка в Таити на 20 август 1980 г., на 41 години. Той обядва със семейството и приятелите си в ресторанта „При Мишел и Елиан“ в Папеете, когато внезапно се свлича на стола си в безсъзнание. Лекар, който също се храни в ресторанта, му прави сърдечна реанимация, но Дасен умира в ресторанта. Единствената линейка в Папеете не е на разположение по това време и отнема 40 минути, за да пристигне. Тялото му е върнато в Съединените щати и е погребано в секцията Бет Олам на гробището Hollywood Forever в Холивуд, Калифорния.

Трибути

През 2020 г. много утвърдени изпълнители отдават почит на песните на Жо Дасен в албум с кавъри/трибют À toi, Joe Dassin. Албумът достига номер 44 във френската класация за албуми на SNEP. Той също се класира в Белгия, достигайки номер 26 във франкофонската класация на Ultratop албуми на страната и също достигайки номер 4 в Swiss Hitparade (чарт за албуми).

Изпълнители, интерпретиращи песни на Жо Дасен в албума, включват Ycare, Axelle Red, Les Frangines, Trois Cafés Gourmands, Patrick Fiori, Kids United Nouvelle Génération, Madame Monsieur и Camelia Jordana.

Известни песни

1965: Bip-bip 1965: Guantanamera 1966: Comme la lune 1966: Ça m'avance à quoi 1966: Excuse me lady 1966: Dans la brume du matin 1967: Les Dalton 1967: Marie-Jeanne 1968: Siffler sur la colline 1968: Comment te dire 1968: La Bande à Bonnot 1968: Plus je te vois, plus je te veux 1968: Ma bonne étoile 1968: Le P'tit pain au chocolat 1969: Les Champs-Élysées. 1969: Mon village du bout du monde 1969: C'est la vie lily 1969: Billy le bordelais 1970: L'Amérique

1970: Cécilia 1970: La Fleur aux dents 1970: L'Équipe à Jojo 1970: La Luzerne 1971: La Ligne de vie 1971: La Mal-aimée du courrier du cœur 1971: Allez roulez ! 1972: Taka Takata (la femme du toréro) 1972: Le Moustique 1972: Salut les amoureux (On s'est aimé comme on se quitte) 1972: La Complainte de l'heure de pointe (À vélo dans Paris) 1972: Vaya na cumana 1972: S'aimer sous la pluie 1973: Je t'aime, je t'aime 1973: Quand on a seize ans 1973: Fais moi de l'électricité 1973: Les Plus Belles Années de ma vie 1973: La Dernière page 1974: C'est du mélo 1974: Vade retro 1974: Si tu t'appelles mélancolie

1974: L'Amour etc. 1974: Annie de l'année dernière 1975: L'Été indien 1975: Depuis l'année dernière (inédit) 1975: Trois caravelles (inédit) 1975: Et si tu n'existais pas 1975: Il faut naître à Monaco 1975: Ça va pas changer le monde 1975: Salut 1976: Il était une fois nous deux 1976: À toi 1976: Le Jardin du Luxembourg 1976: Le Café des trois colombes 1977: Et l'amour s'en va

1977: Noisette et Cassidy 1977: Dans les yeux d’Émilie 1978: La Demoiselle de déshonneur 1978: La Première Femme de ma vie 1978: Maria 1978: Si tu penses à moi 1978: La vie se chante, la vie se pleure 1978: Un lord anglais 1978: Côté banjo, côté violon 1978: Happy birthday 1979: Le Dernier Slow 1979: Tellement bu, tellement fumé 1979: Le Marché aux puces 1979: Blue country

Дискография

Студийни албуми

• Joe Dassin à New York (1966)
• Les deux mondes de Joe Dassin (1967)
• Les Champs-Elysèes (1969)
• Joe Dassin (La Fleur aux dents) (1970)
• Joe Dassin (Elle était.....Oh!) (1971)
• Joe (1972)
• 13 chansons nouvelles (1973)
• Joe Dassin (Si tu t'appelles Melancolie) (1974)
• Joe Dassin (Le Costume blanc) (1975)
• Le Jardin du Luxembourg (1976)
• Les femmes de ma vie (1978)
• 15 ans déjà.... (1978)
• Blue Country (1979)

Външни препратки

• Страница за Жо Дасен
• Биография
• Неофициална страница
• Официална страница Архив на оригинала от 2018-12-20 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дассен, Джо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​