Жо Дасен
Жо Дасен Joseph Dassin | |
---|---|
френски певец | |
![]() Жо Дасен през 1970 г. | |
Роден | Джоузеф Айра Дасен
|
Починал | |
Погребан | Лос Анджелис, САЩ |
Националност | ![]() |
Музикална кариера | |
Стил | шансон, поп музика |
Инструменти | вокал, китара, пиано |
Глас | лиричен бас |
Активност | 1964 – 1980 |
Лейбъл | Columbia, RCA, CBS |
Семейство | |
Баща | Жул Дасен |
Съпруга | Марис Масиера (1966 – 1977) Кристин Делво (1978 – 1980) |
Деца | Джошуа Дасен (1973 – 1973) Джонатан Дасен (1978 – ) Джулиен Дасен (1980 – ) |
Уебсайт | |
Жо Дасен в Общомедия |
Жо Дасѐн (на френски: Joe Dassin; пълно име Джоузеф Айра Дасен, на английски: Joseph Ira Dassin) е световноизвестен френски певец и музикант от американски произход.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Джоузеф Айра Дасен е роден на 5 ноември 1938 г. в Ню Йорк в семейството на режисьора от еврейски произход Жул Дасен (1911 – 2008) и цигуларката Беатрис Люнер (1913 – 1994). По време на маккартизма и „лова на вещици“ който съпровожда този период, семейството е принудено да напусне САЩ в посока Европа. Дасен учи в „Льо Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Ан Арбор“. След завършването заминава за Франция, започва работа като водещ в радио, по-късно и като изпълнител. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция. Емблематична за творчеството му и въобще за цяла Франция и цял свят си остава вечната му песен Les Champs-Élysées, създадена през 1969 г., слушана и пята и до днес.
Първи стъпки в музиката и опити в киното[редактиране | редактиране на кода]
Университетските години на Жо са най-успешните години на неговия баща Жул, който става световноизвестен режисьор. През 1958 г. Жул Дасен моли сина си да запише няколко песни към филма „Закон“. Музиката към филма е възприета доста противоречиво, а според мнения на критици, Жо не трябва да продължава да пее. По думи на Дасен, той бил упорит във всичките си начинания, така че решава да продължи с музикалната си кариера. Рокендролът окончателно завладява Америка и Жо Дасен решава да се върне в Европа. Заминава с товарен кораб за Италия. През 1962 г., когато Жо е на 24 години, баща му Жул го кани като помощник в заснемането на своя втори успешен филм „Топкапъ“. Лесно заработените пари от филма Жо изхарчва за автомобил. В края на 1964 г., няколко дни преди Рождество Христово, Жо Дасен подписва договор със CBS France, което го прави първия френски изпълнител, подписал договор с американска звукозаписна компания. На 26 декември 1964 г., Жо започва да записва четири песни заедно с оркестъра на Освалдо д' Андреа. Две от песните са френски версии на американски песни, а останалите две са на Жан-Мишел Рива и Франк Тома. Работата по записите е бърза, а Жо Дасен все повече вярва в своята „щастлива звезда“.
Стремителното начало (1965 – 1969)[редактиране | редактиране на кода]
Записаният диск е тираж от 1000 екземпляра, които не се продават никак добре. Вторият записан диск е тираж от 2000 екземпляра, които влизат в радиостанциите, но успехът отново не идва. В периода 21 – 22 октомври 1965 г., третият записан диск е сборник с най-хубавите песни. Жан-Мишел Рива добавя френски думи в две бразилски песни, които имат голям успех в англоговорещите страни. През ноември 1965 г. са издадени 4000 екземпляра, от които 1300 са сингли. Общите продажби надвишават очакваното и те достигат 25 000 екземпляра. Основната песен от диска Bip Bip се превръща в хит във Франция и Европа и се продава много добре, като често е пускана по радиоефирите. В това време Жак Супле разширява CBS France, подписва нови договори с музиканти и няма време за развитието на Дасен. Супле решава да запознае Дасен с талантив продуцент, а именно Жак Пле. Според друга версия, Дасен прекарва нощта при своя приятелка като цяла нощ ѝ пее свои песни, а на сутринта някой настойчиво чука на вратата и когато отварят се оказва, че това е съседът на приятелката на Жо и известен продуцент Жак Пле, който предлага на Жо да почнат да работят заедно. Дасен и Пле остават приятели до края на живота си. През февруари 1966 г. Жо и Жак летят за Лондон, където се срещат с Джони Арти. Те му показват композициите си и Арти се съгласява да работят заедно. Джони се съгласява да бъде студиен аранжировчик на Дасен по време на цялата му кариера.
Известни песни[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
|
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Joe Dassin à New York (1966)
- Les deux mondes de Joe Dassin (1967)
- Les Champs-Elysèes (1969)
- Joe Dassin (La Fleur aux dents) (1970)
- Joe Dassin (Elle était.....Oh!) (1971)
- Joe (1972)
- 13 chansons nouvelles (1973)
- Joe Dassin (Si tu t'appelles Melancolie) (1974)
- Joe Dassin (Le Costume blanc) (1975)
- Le Jardin du Luxembourg (1976)
- Les femmes de ma vie (1978)
- 15 ans déjà.... (1978)
- Blue Country (1979)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Страница за Жо Дасен
- Биография
- Неофициална страница
- Официална страница Архив на оригинала от 2018-12-20 в Wayback Machine.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дассен, Джо“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|