Жул Виол
| Жул Виол Jules Violle | |
| френски физик | |
| Роден |
16 ноември 1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 септември 1923 г.
Фиксен, Франция |
| Учил в | Екол нормал (Париж) |
| Научна дейност | |
| Област | оптика |
| Известен с | - измерване на слънчевата константа - мерна единица виол за интензитета на светлината, по-късно заменена с кандела |
Жул Луис Габриел Виол (на френски: Jules Louis Gabriel Violle) е френски физик и откривател. Кавалер на Ордена на Почетния легион.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 ноември 1841 г.
През 1870 г. защитава докторат и става преподава физика последователно в Гренобълския университет, Лионския университет, Екол нормал, Консерваторията по изкуства и занаяти в Париж. През 1897 г. е избран за член на Парижката академия на науките след Физо. Президент е на френското дружество на физиците (Société Française de Physique, от 1919 г.), на дружеството на електроинженерите и на Комитета за изобретения за националната отбрана.[2]
Изследванията му са в областта на радиометрията, фотометрията и калориметрията. През 1882 г. построява калориметър, чийто принцип се използва при термоса. Построява своя конструкция актинометър, с който определя слънчевата константа на Монблан през 1875 г.[3] Известен е и с това, че предлага единица за измерване на интензитета на светлината, наречена виол на негово име. Тя е равна на светлината, излъчвана от 1 cm² платина при нейната температура на топене. Това е първата единица за интензитет на светлината, която не зависи от свойствата на конкретен източник. Тя е много по-голяма от традиционната тогава мярка „сила на свещ“, затова стандартната единица от SI, кандела, първоначално е дефинирана през 1946 г. като 1/60 от виола.
Той е един от основателите на френските Институт за теоретична и приложна оптика (Institut d'optique théorique et appliquée) и Висше училище по оптика (École supérieure d'optique).
Виол подобрява и изобретява редица устройства за измерване на слънчевото излъчване и определя точката на замръзване и температурата на топене на паладия. Публикува редица научни трудове, някои от които остават незавършени.[2]
Умира на 12 септември 1923 г.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Revue générale de l'électricité, в Bibliothèque nationale de France, с. 394, посетен на 30 август 2016
- ↑ а б в Prof. J. Violle // nature.com. Посетен на 20 януари 2023.
- ↑ Olympe, Jouet et al. „Jules Violle’s Actinometer: A Simple Instrument to Deduce the Temperature of the Sun from Measurements with a Thermometer“ // Scientific Instrument Symposium 112. Florence, 2012. p. 28-31. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jules Violle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |