Забулена сова
| Забулена сова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Уязвим[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Scopoli, 1769) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Забулена сова в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Забулената сова[3] (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъм.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Широко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]
Хищна птица, ловува нощем, след като напълно се стъмни. Ловните ѝ територии включват открити пространства като пасища, ливади, а и урбанизирани територии около постройки, складови помещения, градини и др. Има отличен слух, който ѝ помага да открива плячката си дори под снежна или листна покривка. Храни се с дребни бозайници като гризачи, насекомоядни и др.; влечуги; земноводни; птици; едри насекоми и други безгръбначни.[4][5][6]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Гнезди често в изоставени постройки. Размножителният период започва в началото на март. Яйцата са чисто бели и сферични.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]
Интересен факт е асиметричното разположение на слуховите ѝ отвори в черепа, което ѝ помага в по-доброто локализиране на звуците в тъмнина. Когато птицата ловува нощем, тя може да се види, но не и да се чуе. Тя лети много тихо, което ѝ помага да не изплаши плячката си.
Има различия в оперението на възрастните и младите идивиди. Възрастните от подвида T. a. guttata отгоре са сивопепеляви с ръждавокафяви и черни петна, а отдолу – жълто-кафяви с многобройни кафяви петънца. Младите отгоре са по-сивкави, а отдолу жълтеникави. През втората година те спират да се различават от възрастните и навлизат в полова зрялост. Подвидът T. a. alba е по-светъл, отдолу бял с единични кафяви петънца.
В България е изключително рядък вид, поставен под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на Република България, том 2.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tyto alba (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- 1 2 Червена книга на Република България. Забулена сова. Посетен на 20 юни 2026
- ↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 20 юни 2026.
- ↑ Miltschev, B., Z. Boev, V. Georgiev, 2004. Die Nahrung der Schleiereule (Tyto alba) in Südost-Bulgarien. – Egretta, 47/1: 66 – 77
- ↑ Milchev, В., Z. Boev, N. Kodjabashev 2006. Breeding Distribution and Diet composition of the Barn Owl (Tyto alba (Scopoli, 1769)) (Aves: Strigiformes) in the North-Western Upper Thracian Plane (Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 58 (1): 83 – 92
- ↑ Milchev, B., Z. Boev, V. Georgiev 2006. Birds in the Diet of Barn Owl Tyto alba in SE Bulgaria. – Acrocephalus, 27 (128-129): 271 – 275
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Симеонов, Симеон. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София, 1988
|