Забулена сова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Забулена сова
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Совоподобни (Strigiformes)
семейство:Забулени сови (Tytonidae)
род:Забулени сови (Tyto)
вид:Забулена сова (T. alba)
Научно наименование
Scop., 1769 г.
Разпространение
Schleiereule-Tyto alba-World.png
Забулена сова в Общомедия
редактиране

Забулената сова (Tyto alba) е средно голяма нощна граблива птица, срещаща се и в България. Оперението ѝ е много фино, в пастелени цветове, с бяло було. Няма изразен полов диморфизъм.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко разпространена по всички континенти със сравнително ниска плътност на популацията. На много места числеността ѝ е станала критично ниска в последните години, но на други се забелязва стабилизация или дори леко увеличаване.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Възрастен индивид в полет

Хищна птица, ловува нощем, след като напълно се стъмни. Ловните ѝ територии включват открити пространства като пасища, ливади, а и урбанизирани територии около постройки, складови помещения, градини и др. Има отличен слух, който ѝ помага да открива плячката си дори под снежна или листна покривка. Храни се с: дребни бозайници като гризачи, насекомоядни и др.; влечуги; земноводни; птици; едри насекоми и други безгръбначни.[3][4][5]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди често в изоставени постройки. Размножителния период започва в началото на март. Яйцата са чисто бели и сферични.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Череп на Забулена сова

Интересен факт е асиметричното разположение на слуховите ѝ отвори в черепа, което ѝ помага в по-доброто локализиране на звуците в тъмнина. Когато птицата ловува нощем, тя може да се види, но не и да се чуе. Тя лети много тихо, което и помага да не изплаши плячката си.

Има различия в оперението на възрастните и младите идивиди. Възрастните от подвида T. a. guttata отгоре са сивопепеляви с ръждавокафяви и черни петна, а отдолу – жълто-кафяви с многобройни кафяви петънца. Младите отгоре са по-сивкави, а отдолу жълтеникави. През втората година те спират да се различават от възрастните и навлизат в полова зрялост. Подвидът T. a. alba е по-светъл, отдолу бял с единични кафяви петънца.

В България е изключително рядък вид, поставен под защитата на Закона за биологичното разнообразие. Включен е в Червената книга на Република България, том 2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tyto alba (Scop., 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Забулена сова. Посетен на 19 февруари 2012
  3. Miltschev, B., Z. Boev, V. Georgiev, 2004. Die Nahrung der Schleiereule (Tyto alba) in Südost-Bulgarien. – Egretta, 47/1: 66-77.
  4. Milchev, В., Z. Boev, N. Kodjabashev 2006. Breeding Distribution and Diet composition of the Barn Owl (Tyto alba (Scopoli, 1769)) (Aves: Strigiformes) in the North-Western Upper Thracian Plane (Bulgaria). – Acta zoologica bulgarica, 58 (1): 83-92.
  5. Milchev, B., Z. Boev, V. Georgiev 2006. Birds in the Diet of Barn Owl Tyto alba in SE Bulgaria. – Acrocephalus, 27 (128-129): 271-275.
  • Симеонов, Симеон. Совите – наши тайнствени приятели. БАН, София, 1988