Загребска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Загребска катедрала
Zagrebačka katedrala
Zagreb Cathedral areal (1a).jpg
Птичи поглед на катедралата
Местоположение в Загреб, Загребска жупания
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Населено място Загреб
Вероизповедание Римокатолическа църква
Епархия Загребска
Архитектурен стил Неоготика
Време на изграждане 1093 г.
Реликви гробница на кардинал Алоизий Степинац
Съвременен статут Катедрален събор на Загребската архиепархия
Съвременно състояние Действащ храм
Загребска катедрала в Общомедия

Загребската катедрала „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“ (на хърватски: Zagrebačka katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava) в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите.[1] Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в какъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.

Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куна, емитирана през 1993 г.[2]

Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m.[3] В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zagreb Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.