Загребска катедрала

Загребска катедрала Zagrebačka katedrala
Птичи поглед на катедралата
Местоположение в Загреб45.814444, 15.979722
Страна	Хърватия
Населено място	Загреб
Посветен на	Успение на Пресвета Богородица
Религия	католицизъм
Вероизповедание	Римокатолическа църква
Епархия	Загребска
Архитектурен стил	Неоготика
Изграждане	1093 г.
Реликви	гробница на кардинал Алоизий Степинац
Статут	Катедрален събор на Загребската архиепархия
Състояние	Действащ храм
Загребска катедрала в Общомедия

Загребската катедрала „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“ (на хърватски: Zagrebačka katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava) в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите. Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в какъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

История

През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.

Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куна, емитирана през 1993 г.

Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m. В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.

Галерия

• 
  Изглед на сградата със стария шпил от площад „Йелачич“, 1880 г. преди земетресението
• 
  Изглед от 19 век с крепостните стени
• 
  Фасада
• 
  Колоната на Дева Мария пред катедралата
• 
  Входният портал
• 
  Изглед към източната част
• 
  Гробницата на кардинал Алоизий Степинац
• 
  Гаргойл
• 
  Загреб на фона на катедралата
• 
  Неоготическа кула на катедралата
• 
  Интериор

Вижте също

• История На Хърватия
• Църквата „Св. Марко“ (Загреб)

Външни препратки

• Загребската катедрала: Загребска туристическа информация ((en))
• Загребска катедрала ((hr))
• „Đavlova glava u zagrebačkoj katedrali“ ((hr))
  • Част 1
  • Част 2
  • Част 3
  • Част 4
  • Част 5
  • Част 6
  • Част 7
  • Част 8
  • Част 9
  • Част 10
• Загребската катедрала, земетресението от 1880 г. и съвременния ѝ ремонт ((hr))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Zagreb Cathedral в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​