Загребска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Катедрала на Възнесение Богородично и св.св. Стефан и Владислав
Katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava
Zagreb Cathedral areal (1a).jpg
Птичи поглед на катедралата
Map of Zagreb.png
45.8144° с. ш. 15.9797° и. д.
Катедрала на Възнесение Богородично и св.св. Стефан и Владислав
Местоположение в Загреб
Вид на храма Катедрала
Страна Хърватия Хърватия
Населено място Загреб
Вероизповедание Католицизъм
Епархия Загребска архиепархия-митрополия
Архитектурен стил Неоготика
Време на изграждане 1093 г.
Реликви гробница на кардинал Алоизий Степинац
Съвременен статут Катедрален събор на Загребската архиепархия
Съвременно състояние Действащ храм
Катедрала на Възнесение Богородично и св.св. Стефан и Владислав в Общомедия

Загребската катедрала в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите.[1] Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в къкъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква като катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му и е завършена през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на 15 век, Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедролата, част от която е запазена до наши дни. През 17 век, поради османската заплаха, на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията, на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.

Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1 000 куна, емитирана през 1993 г.[2]

Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m.[3] В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zagreb Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.