Загребска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Загребска катедрала
Zagrebačka katedrala
Zagreb Cathedral areal (1a).jpg
Птичи поглед на катедралата
Zagreb Cathedral interior.jpg
Местоположение в Загреб
СтранаFlag of Croatia.svg Хърватия
Населено мястоЗагреб
ВероизповеданиеРимокатолическа църква
ЕпархияЗагребска
Архитектурен стилНеоготика
Изграждане1093 г.
Реликвигробница на кардинал Алоизий Степинац
СтатутКатедрален събор на Загребската архиепархия
СъстояниеДействащ храм
Загребска катедрала в Общомедия

Загребската катедрала „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав“ (на хърватски: Zagrebačka katedrala Marijina Uznesenja i sv.sv. Stjepana i Ladislava) в Каптол е римокатолическа катедрала в Загреб. Тя е не само най-високата сграда в Хърватия, но и най-монументалната храмова сграда в готически стил на югоизток от Алпите.[1] Пълното ѝ име е „Катедрала на Възнесение Богородично исв. св. Стефан и Владислав“. Сградата е в типичен готически стил, в какъвто е и ризницата, която има голяма архитектурна стойност. Кулите ѝ се смятат за местна забележителност, тъй като се виждат от почти всички части на града.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1093 г., когато крал Владислав (1040 – 1095) премества епископския престол от Сисак в Загреб, той провъзгласява съществуващата църква за катедрала. Строителството на настоящата катедрала започва скоро след смъртта му. Завършена е през 1217 г. и осветена от крал Андрей II Унгарски. Сградата е разрушена от монголско-татарското нашествие през 1242 г., а след това възстановена от епископ Тимотей (1263 – 1287) няколко години по-късно. В края на XV век Османската империя нахлува в земите на Хърватия, което води до изграждането на крепостна стена около катедралата, част от която е запазена до наши дни. През XVII век поради османската заплаха на южната страна е построена укрепена ренесансова стражева кула, използвана като военен наблюдателен пункт.

Катедралата е силно повредена по време на Загребското земетресение от 1880 г. Централният неф е сринат, а кулата е толкова силно повредена, че не може да бъде поправена. До съвременния вид на катедралата води реставрацията ѝ в готически стил, ръководена от Херман Боле. В рамките на реставрацията на западната страна са издигнати две 108-метрови кули.

Катедралата е изобразена на обратната страна на хърватската банкнота от 1000 куна, емитирана през 1993 г.[2]

Когато се застане точно пред пред портала ѝ, сградата има ширина 46 m и височина 108 m.[3] В катедралата се намира грабницата на кардинал Алоизий Степинац, дело на хърватския скулптор Иван Мещрович.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zagreb Cathedral“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​