Направо към съдържанието

Закон за повторния логаритъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Графика на (в червено), нейното стандартно отклонение (в синьо) и нейната обвивка , зададена от закона за повторния логаритъм (в зелено)

Законът за повторния логаритъм е зависимост в теорията на вероятностите, описваща величината на отклоненията при случайно обхождане.

Ако {Yn} са независими еднакво разпределени случайни величини със средна стойност нула и дисперсия единица, а техният сбор е Sn = Y1 + ... + Yn, тогава почти сигурно е в сила равенството:

където ln е естествения логаритъм, а lim sup е горната граница на функцията.[1][2]

Законът е формулиран за пръв път през 1924 година от руския математик Александър Хинчин.[3]

  1. Leo Breiman. Probability. Society for Industrial and Applied Mathematics, 1992
  2. Varadhan, S. R. S. Stochastic Processes. Courant Lecture Notes in Mathematics, 16. Courant Institute of Mathematical Sciences, New York; American Mathematical Society, Providence, RI, 2007.
  3. A. Khinchine. "Über einen Satz der Wahrscheinlichkeitsrechnung", Fundamenta Mathematicae 6 (1924): pp. 9–20