Запрян Фазлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Запрян Фазлов (Леваневски)
български партизански командир
Роден: 22 октомври 1921 г. (97 г.)
Починал:
неизвестно

Запрян Георгиев Фазлов, с партизански псевдоним Леваневски, е участник в комунистическото партизанско движение в България по време на Втората световна война[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Запрян Фазлов е роден на 22 октомври 1921 година в село Кирекчии (дн. Отец Кирилово). Носи фамилията на втория си баща Георги Фазлов от село Стряма. Учи в стрямското училище до втори прогимназиален клас. Работи земеделска работа. На 16 години е обвинен в кражба и е осъден на две години затвор. Като малолетен е освободен след една година.

През 1941 година е войник в 9-ти Пехотен полк. По време на службата в Битоля е наранен и след лечение в Пловдив се завръща в с. Стряма.

Участва в комунистическото партизанско движение в България през Втората световна война. Преминава в нелегалност и се присъединява към средногорските партизани. На 14 август 1943 година в местността „Страчовец“ след обединението на четите и няколко бойни групи се създава Партизански отряд „Васил Левски“. Подразделя се на три чети. Командир е Запрян Фазлов (Леваневски), политкомисар Коста Мандраджиев, заместник-командир Гънчо Койчев[2]. През есента на 1943 г. броят на партизаните в отряда достига 250 бойци. По свидетелство на Слави Чакъров, сътрудник на щаба на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона поради неподчинение е заменен като командир от Дечо Бутев[3]. До 9 септември 1944 г. е командир на отряд в състава на Втора средногорска бригада „Васил Левски“. Организира и участва в множество бойни акции.

През декември 1944 година по обвинение в неподчинение и превишаване на власт е арестуван. Следствен в Дирекция на МВР (София). Последният свидетел, който документира случая, е Минко Гечев, партизанин от Партизански отряд „Христо Кърпачев“ (следствен в същото време за случая с Тончо Стаевски)[4]. От края на юни 1945 г. следите му се губят.

Писателят и партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ Давид Овадия издава биографичната книга „Леваневски“, С., 1979.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 42
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  3. Чакъров С., В огъня, С., 1969
  4. Гечев М. Партизански дни и нощи, С., 1990; Килия 13 с Леваневски юни 1945, с. 156-163