Зафир Чобанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зафир Чобанов
български офицер от артилерията
Col. Zafir Chobanov.jpg

Роден
Починал
20 февруари 1932 г. (66 г.)

Зафир Христов Чобанов е български офицер, полковник, служил в Ученическия легион през Сръбско-българската война (1885), командир на отделение в 1-ви артилерийски с. с. полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви артилерийски полк, 8 артилерийска бригада и 13 артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Зафир Чобанов е роден на 12 юли 1865 г. в Самоков. През 1885 постъпва на служба в Ученическия легион в чийто редове взема участие в Сръбско-българската война (1885). През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, достига до звание юнкер, дипломира под № 81 от 163 офицери, на 27 април 1887 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 8 ехотен приморски полк.[1] На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 в чин капитан. През 1900 г. служи като командир на батарея от 1-ви артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин майор. Като майор командва 4 батарея и от 1-ви артилерийски полк. През 1909 г. е назначен за командир на отделение от 1-ви артилерийски полк, на 22 септември декември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Чобанов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на отделение в 1-ви артилерийски с. с. полк. През януари 1915 г. е назначен за помощник-командир на 9 артилерийски полк и на 1 октомври същата година е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Чобанов командва първоначално 1-ви артилерийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] По-късно командва Осма артилерийска бригада, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“, III степен с военно отличие.[3] По-късно командва и 13 и 5-a артилерийска бригада. Уволнен е от служба на 9 август 1919 г.

Полковник Зафир Чобанов умира на 20 февруари 1932 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България