За неравенството на човешките раси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
За неравенството на човешките раси
Essai sur l'inégalité des races humaines
Arthur de Gobineau, Essai sur l'inégalité des races humaines (original).jpg
Автор Жозеф Артюр де Гобино
Първо издание 1853/55 г.
Втора френска империя, Париж
Издателство Didot
Оригинален език френски
Жанр антропология
Произведения Tomes I et II, livres 1 à 4, dédicace à Georges V, roi de Hanovre, Didot, Paris, 1853./ Tomes III et IV, livres 5 et 6, conclusion générale, Didot, Paris, 1855.
Поредица да
Предходна 1853
Следваща 1855

бележки

"За неравенството на човешките раси" е есе, чийто автор е Жозеф Артюр де Гобино, който в произведението си развива расова теория, която цели разделянето на хората на висши и нисши отделни човешки раси. Расово-антропологичната конструкция развита в есето от Гобино прераства в школа в социологията до края на 19 век. От гледна точка на съвременната антропология, трудът се разглежда като ранен пример за научен расизъм.

Акцентът на есето е философски и е поставен върху дегенерацията, и е иделогически консервативен опит за защита на Стария ред във Франция отпреди т.нар. Велика френска революция - против включването на третото съсловие в управлението. С представянето на различни лингвистични и антропологични (цивилизационни) аргументи авторът е систематизирал в есето си разните силно вкоренени възгледи през епохата за расите. Моногенист на теория, но полигенист на практика, Гобино развива тезата, че смесването на расите ги дегенерира.

В противовес на това есе, Антенор Фирмен пише трактата „За равенството на човешките раси“ (на френски: De l'Égalité des Races Humaines), който ще окаже силно влияние върху световната литературна и политическа мисъл и се разглежда като предшестващ Негритюда.

Контекст[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е посветена на Джордж V, последния крал на Хановер (1851-66). Във въведението, авторът представя мотивацията си да информира краля за „скритите причини за революциите, кървавите войни, и беззаконието“.

В писмо до граф Антон фон Прокеш-Остен от 1856 г., Гобино описва книгата си като основана на неговата „омраза към демокрацията и нейното оръжие — Революцията — омраза, която задоволих като показах откъде демокрацията и Революцията идвати накъде отиват“.

Цивилизациите според Гобино[редактиране | редактиране на кода]

Гобино твърди, че в историята не е имало повече от десет велики цивилизации, и че всички те са в една или друга степен наченати от бялата раса. Тези цивилизации са:

  1. Индийска цивилизация — основана от разклонение на арийците
  2. Египетска цивилизация — дело на арийска колония от Индия;
  3. Асирийска цивилизация — към която спадат културите на семитите и финикийците. Според Гобино това е хамито-семитска цивилизация, но със силно и/или под силно иранско влияние;
  4. Древногръцка цивилизация — арийска, но със семитски елементи;
  5. Китайска цивилизация — подобно на Египетската, основана от една арийска колония от Индия;
  6. Италийска цивилизация — мозайка от арийските култури на келтите, иберите и други народи, включително семитски;
  7. Германска цивилизация — генерирана от 5 век в западен дух — арийска;
  8. Алеганска цивилизация в Америка (Западна Вирджиния);
  9. Мексиканска цивилизация в Америка;
  10. Перуанска цивилизация в Америка;

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Схващания като елементи от концепцията на Гобино за расовото неравенство могат да се открият още в античността. След Великите географски открития под въздействието на наложилата се практика за "внасяне" на негри-роби от Африка за работа в плантациите на Латинска Америка, се развиват расови идеи под формата на идеологии, намиращи отзвук сред водещото по това време в цивилизационен план европейско обществено мнение.

Оформянето на расизма като теория и идеология съвпада по време с утвърждаването на нациите, които се явяват следствие от т.нар. Велика Френска революция с последвалите я Наполеонови войни. За родоначалник на съвременния расизъм е възприето индоктринално да се смята френският социолог Жозеф Артюр дьо Гобино, който през 1853/55 г. пише 4-томното си „Есе (като опит) за неравенството на човешките раси“. Целта на автора, по собственото му признание, е да създаде идеология противопоставяща се на идеите на революцията с нейното мото свобода, равенство, братство. С есето се оспорва състоятелността на идеите на класовата борба посредством тезата, че равенството между хората е противоестествено и е резултат (социален продукт като идея) от смесването на расите. Гобино смята, че всеобщата човешка история е борба между висши и низши раси и че висша раса са „арийците”. Според Гобино германската раса (германските народи, предимно в езиково отношение) се отличава/т с „горд индивидуализъм”, за разлика от „колективистичното чувство” на романската (романски народи) и славянската раса (славянски народи).

Следствия[редактиране | редактиране на кода]

Въз основа на развитието на хуманитарните науки през втората половина на 19 век, и в частност на антропологията, евгениката, социологията и сравнителното религиознание, и главно под въздействието на проучванията на германската историческа школа в края на века Хюстън Чембърлейн излиза със своето проучване „На какво се крепи XIX век“, което произведение маркира пътя за развитието на водещите световни расови концепции и идеологии през първата половина на 20 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]