Здравко Велев
| Здравко Велев | |
| български дипломат | |
| Роден |
23 февруари 1940 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Министерство на външните работи на България |
Здравко Георгиев Велев е български дипломат, посланик[1][2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва специалност „Международни отношения“ с арабски език в МГИМО, Москва през 1968 г.
След дипломирането си постъпва в Министерството на външните работи, където работи до пенсионирането си през 2006 г. Той е дългогодишен началник на управление „Арабски страни“ (после управление „Близък изток и Северна Африка“). Бил е заместник-ръководител на посолството в Либия в края на 1970-те години.[3]
Между 1986 и 1989 г. е посланик на НРБ в Аден, Народно-демократична република Йемен. В периода 1999-2002 г. е управляващ посолството на Република България в Сана, Република Йемен[4]. От 2003 до 2006 г. е посланик в Либия, във финалния етап от делото срещу българските медици. Мандатът му е прекратен предсрочно по негова молба поради лични причини[5].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „170-те дипломати, оповестени от Комисията по досиетата като сътрудници на ДС“, в. „Новинар“, 15 декември 2010 г.
- ↑ Христо Христов, „Близо половината посланици и консули в последните 20 години са агенти на ДС“, в. „Дневник“, 14 декември 2010 г.
- ↑ „In Memoriam. Почина посланик Здравко Велев“, expert-bdd.com, 20 януари 2015 г.
- ↑ Посолство на Република България в Сана, Йемен: История на мисията, сайт на Министерството на външните работи.
- ↑ „Посланик Здравко Велев се завърна в България“, Actualno.com, 9 юни 2006 г.