Зигберт Тараш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зигберт Тараш
Siegbert Tarrasch
Dr. Siegbert Tarrasch.jpg
Информация
Държава Флаг на Германия Германия
Роден 5 март 1862
Бреслау, дн. Полша
Починал 17 февруари, 1934
Мюнхен, Германия

Зигберт Тараш (на немски: Siegbert Tarrasch) е един от най-силните шахматисти и влиятелни треньори в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Тараш е роден в Бреслау (Вроцлав), Пруска Силезия. Завършвайки училище през 1880 г., напуска Бреслау, за да учи медицина в Хале. След това прекарва голяма част от живота си със семейството си в Нюрнберг, Бавария, а по-късно живее в Мюнхен. Има пет деца. Тараш е евреин и германски патриот, който губи сина си по време на Първата световна война, и живее до ранните стадии на нацизма.

Тараш е уважаван автор на шахматни книги. Написва във въведението на книгата си „The Game of Chess“, често повтаряната мисъл „Шахматът е като любовта и музиката, имайки силата да прави хората щастливи“.

Шахматна кариера[редактиране | edit source]

Доктор по професия, Тараш може би е най-добрия шахматист в света през ранната 1890 г. Записва положителен резултат срещу Вилхелм Щайниц в турнирите, (+3–0=1), но се отказва от възможността да го предизвика за световната титла през 1892 г., заради своята медицинска практика. Скоро след това, Тараш постига реми в тежък мач срещу претендента на Щайниц – Михаил Чигорин, (+9–9=4). Тараш също печели четири силни турнири: Бреслау (1889), Манчестър (1890), Дрезден (1892) и Лайпциг (1894).

След като Емануел Ласкер става световен шампион през 1894, Тараш не играе срещу него. Фред Райнфелд пише: „Тараш беше предопределен да играе второстепенна роля до края на живота си“. Двамата шахматисти се обичат като кучето и котката. Историята стига дотам, че когато са представени на откриването на техния шампионатен мач през 1908 г., Тараш удря токовете си, студено се покланя и казва: „Към Вас, Д-р Ласкер, имам само три думи, шах и мат“ - после напуска стаята. Когато накрая Ласкер се съгласява за мач за титлата през 1908 г., побеждава Тараш убедително с +8–1=5. Тараш остава силен играч, разгромявайки Франк Маршал в мач през 1905 (+8–1=8), и побеждавайки в Остенде (1907) пред Карл Шлехтер, Яновски, Маршал, Амос Бърн и Чигорин.

Тараш завършва четвърти в силния турнир в Санкт Петербург през 1914 г., зад световния шампион Ласкер и бъдещите световни шампиони Хосе Раул Капабланка и Александър Алехин, и пред Маршал, Осип Бернщайн, Акиба Рубинщайн, Арон Нимцович, Блекбърн, Яновски и Исидор Гунсберг. Неговата победа срещу Капабланка в 19-тия кръг, по-малко известна от тази на Ласкер срещу кубинеца в предходния кръг, е в основата Ласкер да победи в турнира. Този турнир вероятно е лебедовата песен на Тараш, защото шахматната му кариера не е много успешна след състезанието.

Библиография[редактиране | edit source]

  • „300 шахматни партии“
  • „Модерната шахматна партия“

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт.
Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Siegbert Tarrasch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.