Зигберт Тараш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зигберт Тараш
Siegbert Tarrasch
Dr. Siegbert Tarrasch.jpg
Информация
Държава Флаг на Германия Германия
Роден
Починал
Звание гросмайстор (1914)
Зигберт Тараш в Общомедия

Зигберт Тараш (на немски: Siegbert Tarrasch) е един от най-силните шахматисти и влиятелни треньори в края на XIX и началото на XX век. Той е един от първите петима гросмайстори в света: Ласкер, Капабланка, Алехин, Тараш и Маршал (1914 г., Санкт Петербург).

Тараш е роден в Бреслау (Вроцлав), Пруска Силезия. Завършвайки училище през 1880 г., напуска Бреслау, за да учи медицина в Хале. След това прекарва голяма част от живота си със семейството си в Нюрнберг, Бавария, а по-късно живее в Мюнхен. Има пет деца. Тараш е евреин и германски патриот, който губи сина си по време на Първата световна война, и живее до ранните стадии на нацизма.

Тараш е уважаван автор на шахматни книги. Написва във въведението на книгата си „The Game of Chess“, често повтаряната мисъл „Шахматът е като любовта и музиката, имайки силата да прави хората щастливи“.

Шахматна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Доктор по професия, Тараш може би е най-добрият шахматист в света през ранната 1890 г. Записва положителен резултат срещу Вилхелм Щайниц в турнирите, (+3–0=1), но се отказва от възможността да го предизвика за световната титла през 1892 г., заради своята медицинска практика. Скоро след това, Тараш постига реми в тежък мач срещу претендента на Щайниц – Михаил Чигорин, (+9–9=4). Тараш също печели четири силни турнири: Бреслау (1889), Манчестър (1890), Дрезден (1892) и Лайпциг (1894).

След като Емануел Ласкер става световен шампион през 1894, Тараш не играе срещу него. Фред Райнфелд пише: „Тараш беше предопределен да играе второстепенна роля до края на живота си“. Двамата шахматисти се обичат като кучето и котката. Историята стига дотам, че когато са представени на откриването на техния шампионатен мач през 1908 г., Тараш удря токовете си, студено се покланя и казва: „Към Вас, Д-р Ласкер, имам само три думи, шах и мат“ - после напуска стаята. Когато накрая Ласкер се съгласява за мач за титлата през 1908 г., побеждава Тараш убедително с +8–1=5. Тараш остава силен играч, разгромявайки Франк Маршал в мач през 1905 (+8–1=8), и побеждавайки в Остенде (1907) пред Карл Шлехтер, Яновски, Маршал, Амос Бърн и Чигорин.

Тараш завършва четвърти в силния турнир в Санкт Петербург през 1914 г., зад световния шампион Ласкер и бъдещите световни шампиони Хосе Раул Капабланка и Александър Алехин, и пред Маршал, Осип Бернщайн, Акиба Рубинщайн, Арон Нимцович, Блекбърн, Яновски и Исидор Гунсберг. Руският император Николай II учредява титлата „гросмайстор“ и награждава с нея първите петима шахматисти в турнира. Победата на Тараш срещу Капабланка в 19-ия кръг, по-малко известна от тази на Ласкер срещу кубинеца в предходния кръг, е в основата Ласкер да победи в турнира. Този турнир вероятно е лебедовата песен на Тараш, защото шахматната му кариера не е много успешна след състезанието.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „300 шахматни партии“
  • „Модерната шахматна партия“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Шахмат“ съдържа още статии, свързани с играта-спорт.
Можете да се включите към Уикипроект „Шахмат“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Siegbert Tarrasch“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.