Зърнени култури в Древен Египет

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Зърнените култури са пренесени в Египет в епохата на неолита (За специфични особености на този период в Египет, виж Древен Египет, неолит) от западните части на Азия (Мала Азия, районите на юг от Кавказ и Каспийско море).

От надписите научаваме за съществуването на голямо разнообразие от различни видове пшеница и ечемик, но често е много трудно да се установи точно на какъв сорт съответства даден йероглиф. Египтяните са отглеждали три вида пшеница: жито (Triticum durum), едро жито (Triticum turgidum) и скорбялно жито (Triticum dicoccum).

Освен обикновен ечемик, те са познавали и 6-стенния ечемик (Hordeum hexastichon), а също и пясъчен овес (Avena strigosa) и дура (или сладко сорго). За да се изхранят, египтяните отглеждали основно пшеница – за производство на хляб, както и ечемик за бира, а зърнените храни били тяхното основно богатство.

Житните култури са под закрилата на Ренутет, богинята-покровителка на жътвата, а първите плодове на реколтата се поднасят на божеството на района. Ежегодно се отбелязва и големият празник на Мин, богът на плодородието.