Иван Гърбучев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Гърбучев
Български аграрен учен
Роден
1924 г.
Починал
1997 г. (73 г.)
Научна дейност
Област Агрономия

Иван Гърбучев е български аграрен учен, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1924 г. в ямболското село Маленово.[1] Завършва висше образование в Харковския Селскостопански институт „В.В. Докучаев“.

В периода 1953 – 1961 г., Гърбучев е административен и научен ръководител на Добруджанския земеделски институт. Това е период на изграждане, утвърждаване и заемане на лидерска позиция в науката на една нова институция и превръщането ѝ в най-мощния земеделски институт, в модерен изследователски център, със съвременно оборудване и богата експериментална база и несъмнен интелектуален потенциал за българската аграрна наука.

След напускане на Добруджанския институт, Гърбучев работи за реализиране на важни национални идейни и практически проекти, свързани с най-важните етапи от развитието на аграрната наука в България.

През 1961 – 1962 г. е Зам. министър на Земеделието.

Специализира в Ротамстедска експериментална станция – Англия. Притежава научното звание Професор и научната степен Доктор на селскостопанските науки. Научните области, в които изследва Гърбучев са общото земеделие, агрохимията, почвознанието и торенето при полските култури.

Специално трудовете по фосфора в почвите довеждат автора до сериозни успехи, както и до важни практически резултати – създаване на нов суперфосфатно-фосфоритен тор, за което има 2 авторски свидетелства.

Важно постижение на Иван Гърбучев е разработването на Автоматизираната система за почвено-агрохимическо обслужване на селското стопанство с препоръки за торене.

Има над 100 научни статии в реномирани специализирани списания, много повече проблемни и популярни публикации. Автор е на 9 книги, учебници и др.

Дейността на Иван Гърбучев включва:

  • директор на почвения институт „Н. Пушкаров“ – период на реалното национално и международно налагане на този институт като лидер;
  • заместник-ректор на Селскостопанска академия;
  • директор на издателството на БАН;
  • завеждащ Сектор охрана и възпроизводство на земите и почвите на ЮНЕП към ООН;
  • разработване на „Световната почвена политика“, одобрена от ООН;
  • председател на Българското почвоведско дружество;
  • член на комисия към Международната почвоведска асоциация;
  • член на научни съвети и редколегии и пр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]