Иван Гърбучев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Гърбучев
български агроном
Роден
1924 г.
Починал
1997 г. (73 г.)
Научна дейност
ОбластАгрономия

Иван Гърбучев е български агроном, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1924 г. в ямболското село Маленово.[1] Завършва висше образование в Харковския Селскостопански институт „В.В. Докучаев“.

В периода 1953 – 1961 г., Гърбучев е административен и научен ръководител на Добруджанския земеделски институт. Това е период на изграждане, утвърждаване и заемане на лидерска позиция в науката на една нова институция и превръщането ѝ в най-мощния земеделски институт, в модерен изследователски център, със съвременно оборудване и богата експериментална база и несъмнен интелектуален потенциал за българската аграрна наука.

След напускане на Добруджанския институт, Гърбучев работи за реализиране на важни национални идейни и практически проекти, свързани с най-важните етапи от развитието на аграрната наука в България.

През 1961 – 1962 г. е заместник-министър на земеделието.

Специализира в Ротамстедска експериментална станция – Англия. Притежава научното звание професор и научната степен доктор на селскостопанските науки. Научните области, в които изследва са общото земеделие, агрохимията, почвознанието и торенето при полските култури. Специално трудовете по фосфора в почвите довеждат автора до сериозни успехи, както и до важни практически резултати – създаване на нов суперфосфатно-фосфоритен тор, за което има 2 авторски свидетелства. Важно постижение на Иван Гърбучев е разработването на Автоматизираната система за почвено-агрохимическо обслужване на селското стопанство с препоръки за торене. Има над 100 научни статии в реномирани специализирани списания, много повече проблемни и популярни публикации. Автор е на 9 книги, учебници и други.

Дейността на Иван Гърбучев включва:

Източници[редактиране | редактиране на кода]