Иван Кюлев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Кюлев
български просветен деец
Роден
Починал
13 декември 1956 г. (84 г.)
Научна дейност
Област Етнография

Иван Благоев Кюлев е български учител и фолклорист, деец на Българското възраждане в Македония и Тракия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кюлев е роден на 18 февруари 1872 година в разложкото село Обидим, Османската империя, днес България. Учи в Обидим, Сяр и Солун. В 1892 - 1893 година преподава в родното си село. В 1896 година завършва Духовното педагогическо училище в Самоков.[1] В 1900 година завършва Казанската духовна академия,[2] а в 1902 година – Казанската консерватория в Русия със стипендия на Българската екзархия.[1]

Завръща се в Османската империя и преподава в българска мъжка и е директор от 1903 до 1912 година на българската девическа гимназия в Одрин. Многократно задържан от властите.[1] Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

Иван Кюлев, родом от Неврокопско, мургавичък, с поизпъкнали скули на лицето и с живи черни очи, малко по китайски на верев. И той беше по образование богослов, но имаше и добра подготовка по музика и ръководеше църковен хор. Той щеше да се сгодява за най-младата и най-хубавата учителка от девическата гимназия - Цветанка Греченлиева, сестра на известния столичен електроинженер Иван Греченлиев, също възпитаник на българската гичназия „Д-р Петър Берон“. Но в навечерието на официалния годеж се случи нещо сташно. В девическия пансион, дето и живееше Греченлиева, както си миела косите, подпалва ѝ се роклята по някакъв тайнствен начин от горящия зад нея примус, пламва цяла и изгаря жива като истинска мъченица.[3]

След Балканските войни Иван Кюлев става учител в мъжката гимназия в Пазарджик от 1913 до 1915 година. Връща се в Османската империя като инспектор на българските прогимназии и начални училища в Цариград от 1915 до 1921 година.[1] В 1921 година работи за кратко в София като инспектор в Министерството на народната просвета.[4] На следната 1922 година се връща в Османската империя като организатор на българските училища в Одрин, а от 1923 до 1930 година е директор на Педагогическата гимназия в Неврокоп.[5]

Кюлев записва народни песни и мелодии от Неврокопско, Разложко, Светиврачко, Драмско и Серско и в 1916 година издава в Цариград сборника „Български народни песни за смесен хор“. В 1977 година посмъртно е издаден сборникът му „Народни песни от Неврокопско“.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  3. Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 61.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496 - 497.
  5. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 497.
     Портал „Македония“         Портал „Македония