Иван Липранди
| Иван Липранди | |
|---|---|
| руски генерал и историк | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Украйна |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Братя/сестри | Павел Липранди |
Иван Петрович Липранди (Липранд) е руски генерал-майор и историк.
Виден деятел на руските тайни служби, обособени впоследствие в Царска тайна полиция.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Бащата на Липранди е италианец и руски фабрикант, който пристига от Пиемонт в Русия в края на 18 век и там се жени за рускиня от който брак се раждат двамата бъдещи руски генерали – Иван и брат му Павел Липранди.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Иван Липранди постъпва на военна служба като унтерофицер на 13 август 1807 г. в свитата на Царя, участва в руско-шведската война, където е отличен „За храброст“ с производство в офицерско звание поручик, бие се в Отечествената война с Наполеон, в организацията и управлението на военната полиция в окупационния корпус във Франция, става офицер за особени поръчения на новорусийския и бесарабски губернатор Воронцов, на 17 януари 1826 арестуван в Кишинев по делото срещу декабристите, на 26 февруари оправдан и награден с 2000 рубли, 6 декември 1826 произведен в чин полковник, април 1828 – септември 1829 участва в Руско-турската война, 27 януари 1832 излиза в оставка с чин генерал-майор, в 1840 минава на служба във вътрешното ведомство, в 1841 е назначен за началник на комисията по делата на разколниците и скопците, в 1861 се пенсионира, от 1866 г. до кончината си е действителен член на „Общества истории древностей российских при Московском университете“, умира на 9 май 1880 г., погребан е в Петербург във Волковото гробище.
Организатор и командващ българския доброволчески корпус в Руско-турската война 1828 – 1829[редактиране | редактиране на кода]
По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 година Иван Липранди в март 1829 организира и командва Българския доброволчески корпус, съставен първоначално от българи от Украйна, Молдова и Влашко към които впоследствие, непланирано за руснаците, се присъединяват и значителен брой родолюбци отсам Дунав. Първоначално той наброява около 1600 души, но впоследствие към него са придадени съществуващите от по-рано български доброволчески отряди и чети на Георги Мамарчев, Панайот Фокианов, Хаджиоглу Габровли, Алексий войвода, Иванчо войвода и други. Отрядът е замислен за действие като специална част, първоначално прочиства Делиормана от башибозушки групи, а след това действа в Тракия.[1][2]
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
Сред известните исторически трудове на Липранди, посветени на Източния въпрос, са (на руски):
- „Восточный вопрос и Болгария“ 1868, Москва и
- „Болгария“, 1877.
- Взгляд на театр военных действий на Дунае (1878).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 229 – 230.
- ↑ История южных и западных славян в Новое время (конец XVIII в. – 1914 г.)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Статии посветени на Липранди Архив на оригинала от 2009-08-27 в Wayback Machine.
- Victor Taki, From partisan war to the ethnography of European Turkey: the Balkan career of Ivan Liprandi, 1790 – 1880, Canadian Slavonic Papers 58. no 3 (2016)
