Иван Татаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Татаров
български архитект
Роден
Иван Татаров
Починал
1998 г. (71 г.)

Националност Флаг на България България
Архитектура
Академия Художествена академия Ленинград (Институт живописи, скульптуры и архитектуры имени И. Е. Репина)
Направление архитектура

Иван Цветанов Татаров е български архитект.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 2 юли 1926 г. в София.

Член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1942 г., а на Българската комунистическа партия (БКП) от 1949 г.

От 1945 започва да учи архитектура в Държавната политехника, София. Продължил следването си в Художествената академия „Иля Репин“ в Ленинград (Институт живописи, скульптуры и архитектуры имени И. Е. Репина), където завършва и се дипломира през 1952 г. като „архитект-художник“.

Започве работа като Асистент в катедра „Обществени сгради“ на Архитектурния факултет в ИСИ (1952), доцент (1962) във ВИСИ, професор (1975) и ръководител на катедра „Обществени сгради“ (1982) във ВИАС.

Директор на проектантско бюро (1964 – 1965) и главен архитект (1965 – 1967) на община в Тунис, където проектира спортни съоръжения, училища, жилищни сгради, градоустройство за нови селища.

В България работи в колективи по проектиране на спортни зали, театри, мемориални ансамбли и паметници. Занимава се с разработки по градоустройство на Центъра на София и Центъра на Перник и с научни изследвания за училища и спортни сгради. До 1984 г. е участвал в повече от 70 нацационални и международни архитектурни конкурси.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Труфешев, Николай. Монументалните изкуства и архитектурата в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1968.
  • Труфешев, Николай. Современное монулентальное искуство Болгарии. Издателство „София-прес“, София, 1977.
  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  • Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986, под редакцията на Христо Стефанов и Максимилиян Киров, Съст. Кристина Стефанова и кол.: Филип Зидаров, Цветана Филипова, Сашка Венева, Кремена Попова, Лиляна Българова. Комитет за Култура, ДО „Изобразително изкуство“, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, София, 1986 г.
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.6 (С-Ти), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1988 г.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.