Иво Недялков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иво Недялков
български юрист

Роден

Образование Софийски университет

Иво Методиев Недялков е български юрист и предприемач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва право в Софийския университет „Кл. Охридски“ през 1990 г. Стажант-съдия в Софийски градски съд (1991 – 1992 г.).

Доктор по международно право (2000). Член на International Bar Association – London (2001) и на International Institute of Human Rights (2005)[1]. Участва в International Council of Commercial Arbitration – Stockholm, Sweden. [2] Специализирал в областта на международното търговско и банково право във Великобритания, САЩ и Швеция. Владее английски, френски, испански, руски и сърбохърватски. Женен е и има 2 деца.

Според публикации във вестник „24 часа“ Недялков е работил в ЦК на ДКМС[3] Според бившия шеф на Комисията по разсекретяване досиетата на ДС Методи Андреев, Иво Недялков е бил офицер в „Държавна сигурност“.[4] Обучаван в Школата на КГБ в Москва. Баща му Методи Недялков е известен научен работник в областта на черната металургия, изобретател и рационализатор, активен член на БКП. Майка му е била главен счетоводител на завод „Фохар“ в кв. Бояна.

До 1989 г. Недялков работи за Кинтекс по линия на т.нар. „скрит транзит[5] от името на турчина Фарук Бикрич – контрабандист на цигари и оръжие, покровителстван от Държавна сигурност.[6] От 1990 г. е генерален директор на българско държавно външнотърговско дружество.[7] Като собственик на няколко денонощни заведения в центъра на София, Недялков се запознава с Васил Илиев и други от българската организирана престъпност. Помага юридически и ги съветва да имат и легална форма на всяка дейност.[8]:16:54 – 17:38 През 1992 г. създава „Ист-уест интернешънъл“[9] – едно от първите акционерни дружества след 1989 г. Дружеството емитира публични акции и набира огромен за времето си капитал. Недялков притежава финансова къща, застрахователно дружество, строителна фирма, много заведения, софтуерна компания и издателство, учредява Българска сконтова банка. В края на 1994 г. акциите на дружеството падат и много дребни акционери изгубват вложените пари. Недялков е обвинен за присвояване на над 30 млн. щатски долара. По това време той живее в Западна Европа. От началото на 1994 г. живее в Швейцария, но е предупреден да напусне страната. Арестуван е от Интерпол в Ница, прекарва 10 месеца в ареста, след което е екстрадиран, за да бъде съден и прекарва над година в български арест.[8]:21:53 – 22:18, 24:00 Оправдан е през 2005 г. [10] По негова жалба Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъжда България за неправомерен арест и прекалено дълго задържане.[11]

Работи като юридически директор на водеща финансова институция [12] в София. Бил е съдружник в адвокатската къща на Венцислав Дудоленски – бивш кмет на район „Студентски“ в София.[13] Избиран е и за национален секретар на Новата консервативна партия.

След като се връща в България работи като консултант. Сред неговите клиенти са фирми и лица, между които и спрягани за контрабандисти на наркотици, оръжие и цигари. Двама бивши съдружници на Недялков са публично разстреляни на улицата – Димитър Дацов [14] през 2000 г. (свързан с приватизацията на „Химко“ АД, Враца), и Константин Дишлиев [15](обявен от медиите за „финансиста на мафията“)[16] през 2005 г. Според журналиста от в-к „24 часа“ Станимир Въгленов, друг клиент на Недялков – ливанецът Адел Саркиз, оцелява при 2 неуспешни атентата.[17] Според оперативната информация на МВР, цитирана от БНР, Саркиз е сред контролиращите наркоканалите от и за Близкия изток [18]

В началото на януари 2011 г. в предаването „Тази неделя“ на Лора Крумова по bTV Недялков описва зараждането на капитализма в България и първоначалното натрупване на капитала.[8] Недялков разказва как над 150 души – избраниците на бившата комунистическа власт, получили кредити за милиони левове в първите години на прехода. През ноември 1989 година Андрей Луканов събира избраните на среща и им казва: „Другари, назначавам ви за милионери!“. Срещата се тълкува като раздаване на куфарчета с пари, но ситуацията не била точно такава, обясни Недялков: „Просто огласи решение, според което държавата ще даде възможност на фирми да се кредитират от банките.“ [8] Казаното от Недялков впоследствие не е пряко потвърдено от други.[19]

Делото в Страсбург[редактиране | редактиране на кода]

По делото, заведено от Иво Методиев Недялков, основател на холдинга „Ист уест интернешънъл“, съдът постановява, че са нарушени чл. 5, ал. 3 и 4 (право на свобода и сигурност на личността) от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и чл. 6, ал. 1 – право на справедлив процес в разумен срок. [20] Европейският съд изтъква, че по системата, съществувала в България до 2000 г., прокурорите и следователите са били лицата, оправомощени да налагат мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тъй като те не са независими, това е в нарушение на чл. 5, ал. 3 от Европейската конвенция. Що се отнася до чл. 5, ал. 4, съдът е на мнение, че има нарушение, тъй като нито българското право, нито съдебната практика са съдържали индикации какви са последиците от отхвърлянето на молбата за освобождаване, внесена от жалбоподателя. [21] Решението на съда в Страсбург по делото Недялков и още няколко подобни срещу България стават повод за законодателни промени в страната и предоставяне на функциите по налагане на мерките „задържане под стража“ и „домашен арест“ в правомощията изключително на съда. Въвежда се и процедура по периодично преразглеждане на мерките по молба на задържаното лице, както и преклузивни срокове за задържане във фазата на предварителното производство според тежестта на повдигнатото обвинение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Directory of members, International Bar association 2001, c/o Martindale-Hubbell
  2. ICCA Congress series no.5, KLUWER Law & taxation publishers, Deventer-Boston, ISBN 9065445811, page 578.
  3. в-к "24 часа 15.12.2002 г.
  4. "Методи Андреев: Досието на Гоце е било дебело 10 – 15 сантиметра!", интервю на Славей Костадинов, blitz.bg, 22 февруари 2011 г.
  5. www.epochtimes-bg.com
  6. Протокол по дело 74/2001 г. на СГС-НК.
  7. В системата на ВТО „Индустриалимпорт“ и ДСО „Памукотекс“
  8. а б в г "Иво Недялков: Над 150 души получиха кредити от комунистическа България", btv.bg, 9 януари 2011 г.
  9. www.aba.government.bg
  10. Антония Кюмюрджиева, "Фараонът Недялков пребори Темида", в. „Стандарт“, 25 октомври 2006 г.
  11. Дело Недялков с/у България. Решение (DOC). // Европейски съд по правата на човека, 2005. Архив на оригинала от 13 юли 2006. Посетен на 7 ноември 2007.
  12. Прайвът файнънс юниън АД, днес – АФО АД. 100% собственост на EURAM BANK – Виена. След напускането му, компанията е разследвана за пране на пари. Прокуратурата твърди, че дружеството е обслужвало паричните потоци на братята Маринови (Маргини) чрез Евелин Банев-Брендо.
  13. Красен Николов, „Б. Борисов спешно оттегли кандидатурата за зам.-кмет на замесен в сделката със зала „Универсиада“, mediapool.bg, 30.11.2005 г.
  14. www.mvr.bg
  15. „24 часа" първи още през 2007 г. описа схемата, чрез която Брендо пере милионите от наркотици", в. „24 часа“, 16.05.2005 г.
  16. „Разследването за пране на пари", в. „Капитал“, 27 април 2007 г.
  17. Въгленов, Станимир. В края на август 2000 г. // Архив на оригинала от 24 юни 2007. Посетен на 7 ноември 2007.
  18. Красен Николов, „Б. Борисов спешно оттегли кандидатурата за зам.-кмет на замесен в сделката със зала „Универсиада“, mediapool.bg, 30.11.2005 г.
  19. Пенчо Ковачев, „Милионерите може да са назначени по „петолъчката“, в. „24 часа“, 11 януари 2011 г.
  20. www.justice.government.bg
  21. „Съдът в Страсбург осъди България по две дела", vesti.bg, 3 ноември 2005 г.