Ив Клайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ив Клайн
Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Стил Нов реализъм
Направление живопис, пърформънс
Известни творби IKB 191 (1962)Monotone Symphony (1949)
Ив Клайн в Общомедия

Ив Клайн (на френски: Yves Klein) е френски художник.

Считан е за важна фигура в следвоенното европейско изкуство. Той е водещ член на френското художествено движение – нов реализъм, основано от критика Пиер Рестани. Клайн е пионер в пърформънса, като изкуство и се приема за вдъхновение и предшественик на минимала и попарта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ив Клайн е роден в Ница, Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция. Родителите му – Фред Клайн и Мари Раймонд – са художници. Баща му е представител на постимпресионизма, а майка му на ташизма и провежда редовни soirées с други водещи представители на това парижко абстрактно движение.

Между 1942 и 1946 г. Ив Клайн учи в École Nationale de la Marine Marchande and the École Nationale des Langues Orientales и започва да практикува джудо. През това време се сприятелява с Арман Фернандес и Клод Паскал и започва да рисува. На деветнадесетгодишна възраст Клайн и неговите приятели лежат на плажа и разпределят света между себе си. Арман избира земята, Клод – света, а Ив – етеричното пространство около планетата, след това той подписва така:

С този известен символичен жест на подписване на небето, Клайн е предвидил, като в мечта, че вярата в неговото изкуство от този момент нататък – опит за достигане на далечната страна на безкрайното.[1]

Между 1947 и 1948 г.[2] Клайн се замисля върху Монотонна симфония(1949, официално Монотонността – тихата симфония), което се състои от 20-минутен устойчив акорд и след това 20-минутно мълчание[3][4] прецедент за дроун на La Monte Young' и 4′33″ за Джон Кейдж.

През годините от 1948 до 1952 пътува до Италия, Великобритания, Испания и Япония. В Япония, на 25-годишна възраст, става майстор по джудо и получава титлата yodan (4-ти дан/черен колан), от Кодокан, което за това време време е изключително постижение за европеец. През 1953 г. Клайн остава в Япония. По-късно пише книга за джудото. През 1954 г. Клайн се мести за постоянно в Париж и започва сериозно да се установява в света на изкуството.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Монохромни творби: Синя епоха[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Клайн рисува своя първи монохром в началото на 1949 г., той организира първата частна изложба през 1950 г. Неговото първо публично представяне е на представянето на каталога „Yves: Peintures“ през ноември 1954 г. Като обикновен каталог, книгата включва интересна серия монохроми, свързани с различни градове, в които е живял през последните години.

Запазената марка синьо: IKB 191 (1962)

The Void[редактиране | редактиране на кода]

Anthropométries[редактиране | редактиране на кода]

Аеро[редактиране | редактиране на кода]

Комбинирани[редактиране | редактиране на кода]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Завещание[редактиране | редактиране на кода]

Изложения[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954, Мадрид
  • 1955, Марсилия
  • 1957, Милано: Monochrome Vorschläge, Синя епоха (единадесет сини картини)
  • 1957, Париж, Дюселдорф, Лондон
  • 1958, Париж: „Le Vide“ („Die Leere“): eine Ausstellung mit weißen Wänden und ohne Ausstellungsstücke
  • 1959, Париж: Schwammbilder
  • 1960, Париж: Първо представяне с музика и антропометрияеrste (Körperabdrücken)
  • 1960, Париж: „Antagonismes“, „Yves Klein, le Monochrome“, Фото „Sprung in die Leere“ във вестника „Dimanche – Le journal d'un seul jour“
  • 1961, Крефелд, Къщата Lange: Retrospektive
  • 1964, documenta III, Касел
  • 1968, 4. documenta, Касел
  • 1994/1995, Кьолн, Дюселдорф, Крефелд: Retrospektive
  • 2004, Лос Анджелис, MAK Център за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
  • 2004/2005, Франкфурт на Майн: Retrospektive
  • 2005, Ню Йорк, Storefront за изкуство и архитектура: Yves Klein – Air Architecture
  • 2005, Билбао, Guggenheim Музей: Retrospektive
  • 2006, Passau, Музей за Модерно изкуство: „Der Sprung ins Leere. Pretiosen des Nouveau Réalisme“
  • 2006, Виена, Музей за приложни изкуства: Yves Klein – Air Architecture
  • 2006/2007, Париж, Centre Pompidou: corps, couleur, immatériel
  • 2007, Виена, MUMOK: Retrospektive

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hannah Weitemeier, Yves Klein, 1928–1962: Internacional Klein Blue, traducción Carmen Sánchez Rodríguez (Cologne, Lisbon, Paris: Taschen, 2001), 8. ISBN 3822858420.
  2. "Yves Klein (1928–1962)"
  3. Gilbert Perlein & Bruno Corà (eds) & al., Yves Klein: Long Live the Immaterial! („An anthological retrospective“, catalog of an exhibition held in 2000), New York: Delano Greenidge, 2000, ISBN 9780929445083, p. 226: „This symphony, 40 minutes in length (in fact 20 minutes followed by 20 minutes of silence) is constituted of a single 'sound' stretched out, deprived of its attack and end which creates a sensation of vertigo, whirling the sensibility outside time.“
  4. See also at YvesKleinArchives.org a 1998 sound excerpt of The Monotone Symphony (Flash plugin required), its short description, and Klein's "Chelsea Hotel Manifesto" (including a summary of the 2-part Symphony).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yves Klein“ и страницата „Yves Klein“ в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.