Идиом (социолингвистика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за социолингвистичния идиом. За фразеологичния идиом вижте идиом.

Идио́мът (на гръцки: ιδίωμα, на френски: idiome „език, наречие“) е социолингвистичен понятиен термин получил разпостранение през 20 век. Социолингвистичният идиом обобщава естествената езиково-знакова система от гледна точка на лексикалната семантика и лингвистиката.

Идиомът разграничава четири нива на разграждане на речта:

  1. език (лингвистика);
  2. наречие;
  3. диалект;
  4. говор.

Целта на социолингвистичния идиом е да даде отговор на въпроса „Език или диалект е дадено наречие?“. С оглед правилния отговор на въпроса се използва лингвистичния способ по аусбау-парадигмата и историческия метод въведен като правно аксилогичен и онтологичен от Германската историческа школа през 19 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]