Изборът на Софи
| Изборът на Софи | |
| Sophie's Choice | |
| Автор | Уилям Стайрън |
|---|---|
| Първо издание | 1979 г. |
| Издателство | „Рандъм Хаус“ |
| Оригинален език | английски език |
| Жанр | роман |
„Изборът на Софи“ е роман от 1979 г. на американския писател Уилям Стайрън. Това е последният роман на автора и засяга отношенията между трима души, споделящи пансион в Бруклин: Стинго, млад амбициозен писател от Юга, Нейтън Ландау, учен от еврейски произход, и неговата любовница Софи, полякиня – католичка, оцеляла от нацистките концентрационни лагери, с която Стинго се сприятелява.
„Изборът на Софи“ печели Националната награда за художествена литература на САЩ през 1980 г.[1] Романът е в основата на едноименния филм от 1982 г.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Стинго е романист, който си спомня лятото, когато започва първия си роман, уволнен е от работата си в издателството McGraw-Hill и се премества в евтин пансион в Бруклин, където се надява да посвети няколко месеца на писане. Докато работи върху романа си, той е въвлечен в живота на любовниците Нейтън Ландау и Софи Завистовска, съквартиранти в къщата, които имат интензивна и трудна връзка. Красивата Софи е полякиня и католичка, и е оцеляла от Холокоста и нацистките концентрационни лагери, а Нейтън е американец от еврейски произход и се предполага, че е гений. Въпреки че Нейтън твърди, че е завършил Харвард и е клетъчен биолог във фармацевтична компания, се разкрива, че тази история е измислица. Почти никой – включително Софи и Стинго – не знае, че Нейтън има параноидна шизофрения и че злоупотребява със стимуланти. Понякога се държи съвсем нормално и великодушно, но има моменти, когато става плашещо ревнив и агресивен.
Постепенно Софи разказва на Стинго миналото си. Тя описва антисемитски настроения си баща, професор по право в Краков; нейното нежелание да му помогне да разпространи идеите си; арестуването ѝ от нацистите, и по-специално краткия ѝ престой като стенографка-машинописка в дома на Рудолф Хьос, комендантът на Аушвиц, където е интернирана. Тя споделя за опитите си да съблазни Хьос в опит да го убеди, че нейният рус, синеок, немскоговорящ син трябва да получи разрешение да напусне лагера и да влезе в програмата Lebensborn, в която да бъде отгледан като германско дете. Опитът ѝ се проваля и в крайна сметка Софи никога не научава съдбата на сина си.
Междувременно Нейтън, убеден, че Стинго има връзка със Софи, заплашва да убие и двамата.
Вдъхновение[редактиране | редактиране на кода]
Твърди се, че „Изборът на Софи“ е отчасти базиран на времето, прекарано от автора в Бруклин, където той среща бежанец от Полша, и се казва, че е посетил Аушвиц, докато е изследвал романа.
Централен елемент от сюжета на романа, лично катастрофалният избор, споменат в заглавието, се счита, че е вдъхновен от историята на ромска жена, на която нацистите наредили да избере кое от децата ѝ да бъде убито, което според Стайрън е вдъхновено от „Айхман в Йерусалим“ на Хана Аренд.[2] Ира Надел обаче твърди, че историята е разказана в „Произходът на тоталитаризма“ на Аренд. Аренд от своя страна цитира „Два пъти в годината“ на Албер Камю (1947) като източник на историята, без да дава точна препратка.[3][4]
Прием[редактиране | редактиране на кода]
„Изборът на Софи“ печели Националната награда за художествена литература на САЩ през 1980 г.[1]
Адаптации[редактиране | редактиране на кода]
Филм[редактиране | редактиране на кода]
Романът е основата на филм със същото име в Съединените щати през 1982 г. Написан и режисиран от Алън Пакула, филмът е номиниран за наградите на Академията за своя сценарий, филмова музика, операторско майсторство и дизайн на костюми, а Мерил Стрийп получава наградата на Академията за най-добра актриса за изпълнението си на главната роля.
Опера[редактиране | редактиране на кода]
Британският композитор Никълъс Мо пише опера по романа, чиято премиера е в Кралската опера в Лондон през 2002 г., а също така е изпълнявана във Вашингтон, Берлин и Виена. [5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б National Book Awards 1980 // National Book Foundation. Посетен на 2020-06-02. (на американски английски)
- ↑ Mathé, Sylvie. The "grey zone" in William Styron's Sophie's Choice // Études anglaises 57 (4). 2004. DOI:10.3917/etan.574.0453.
- ↑ Arendt, Hannah. The Origins of Totalitarianism. San Diego, Harcourt, Inc., 1968. с. 452. Архив на оригинала от 2017-02-15 в Wayback Machine. See Note 154 on the cited page.
- ↑ Camus read this complete essay at Columbia University on March 28, 1946. See:
- ↑ Ballantine, Christopher (2010), "Sophie's Choice, Maw", in Opera, June 2010, p. 94. Website version accessed 25 April 2015; Gurewitsch, Matthew (2010). "Maw: Sophie's Choice", Opera News, August 2010, on beyondcriticism website, accessed 25 April 2015
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sophie's Choice (novel) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
