Избор на Хобсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Портрет на превозвача и ханджията Томас Хобсън (1544 – 1631) от Кеймбридж в Националната портретна галерия в Лондон

Избор на Хобсън (на английски: Hobson's choice) е право на избор, при който единствената възможност е да се приеме направеното предложение.[1][2] В тази ситуация се предполага, че човек трябва да избере, но в действителност няма реален избор, защото онова, което тя или той може да направи или да има, е само едно:

  • привидно свободен избор, при който няма реална алтернатива. Онова, което следва да е твой избор, ти е наложен.
  • необходимостта да се приеме една от две еднакво подлежащи на възражения възможности.[3]

Ситуацията по смисъл сякаш най-добре се описва от българската пословица: „Когато та канят еж, когато та гонят – беж.“[4]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Томас Хобсън (1541 – 1631) бил кираджия и притежавал хан в Кеймбридж, Англия, като между другото и отдавал под наем коне за езда на студентите от университета.[5] За да осигури еднаквото използване и износване на конете, той предоставял на своите клиенти единствения избор да взимат само коня, който e бил най-близко до вратата. Или с други думи: „Вземаш каквото ти се предлага или си отиваш“; „Имаш всякакъв избор, стига да е моят“.[6] Един от тях, Джон Милтън, ще бъде толкова впечатлен от университетския превозвач, че неговата смърт ще го подтикне да напише две епитафии.[7]

Съвременна употреба[редактиране | редактиране на кода]

Джон Стюарт Мил споменава изборa на Хобсън в няколко от своите произведения.[8][9]

През 2013 година български финансов анализатор използва фразата, за да опише дълговата криза в Кипър.[10]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hobson's Choice // The Concise Oxford Dictionary of Current English. 7. Oxford, Oxford University Press, 1982. с. 474.
  2. Martin, Gary. Hobson's Choice // The Phrase Finder. 1996-2014. Посетен на 8 август 2014.
  3. Hobson's Choice // Merriam Webster. Посетен на 6 август 2014.
  4. Славейков, Петко Р. Български притчи или пословици и характерни думи. Издателство „Захарий Стоянов“, 2003. с. 375.
  5. Thomas Hobson // Dictionary of National Biography, 1885-1900, Volume 27. Посетен на 10 август 2014.
  6. The Spectator No. 509 (14 октомври 1712) // The Spectator with Notes and General Index, the Twelve Volumes Comprised in Two. J.J. Woodward. с. 272. Посетен на 6 август 2014. via Google Books
  7. Milton, John. On the University Carrier // Complete Poetical Works of John Milton. Houghton Mufflin Company, 1899. с. 17. Посетен на 9 август 2014.
  8. Mill, John Stuart. Considerations on Representative Government. 1. Parker, Son, & Bourn, 1861. с. 145. Посетен на 23 юни 2014. via Google Books
  9. Mill, John Stuart. The Subjection of Women. 1869 first. Longmans, Green, Reader & Dyer, 1869. с. 51–2. Посетен на 28 юли 2014.
  10. Виж Хърсев, Емил. Бездната Кипър. вестник „Сега“, 1 април 2013 година. Посетен на 7 август 2014.