Буриданово магаре

Буридановото магаре е илюстрация на парадокс във философията, отразяващ противоречието между концепциите за свободната воля и детерминизма. Въпреки че е кръстен на него, парадоксът не е създаден от самия Жан Буридан (ж. XIII-XIV в.); като философски проблем той е обсъждан още от древногръцкия мислител Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), но конкретното му изобразяване, посредством магаре не е и негово дело.

Според Аристотел

Парадоксът датира от Античността, намерен в „За небето“ на Аристотел, който осмивайки софистката идея, че Земята е неподвижна само защото е кръгла и всички сили трябва да са равни във всички посоки, казва, че това е толкова смешно, колкото да се каже, че:

„

...гладен и жаден човек, намиращ се между храна и вода, трябва непременно да остане там, където е, и да умре от глад.

“

По други данни парадоксът е споменат за пръв път от Аристотел, питащ се как куче, изправено пред избора между две еднакво изкушаващи храни, би могло да направи разумен избор между тях. Древните гърци обаче ползват този парадокс само като аналогия в контекста на дискусиите за равновесието на физичните сили.

Според Буридан

Жан Буридан е привърженик на моралния детерминизъм, според който, освен в случай на невежество или външни пречки, човек, изправен пред алтернативни действия, винаги би избрал по-доброто. Буридан допуска, че волята би могла да забави избора му, за да оцени по-добре възможните последствия от избора си. По-късни автори иронизират този възглед, описвайки магаре, което – изправено пред две еднакво желани и достъпни копи сено – би умряло от глад, докато обмисля решението си.

Принципът на Буридан

Математическа обосновка на ситуацията на Буридан се дава през 1984 г. в работа на американския компютърен специалист Лесли Лампорт, според когото винаги ще има начални обстоятелства, при които магарето ще гладува до смърт, без значение каква стратегия ще приеме. Той нарича този резултат „Принцип на Буридан“.

Вижте също