Изкуплението Шоушенк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Изкуплението Шоушенк
The Shawshank Redemption
Режисьор Франк Дарабонт
Продукция Ники Марвин
Сценарий Франк Дарабонт
Базиран на Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк“ на Стивън Кинг
В ролите Тим Робинс
Морган Фрийман
Боб Гънтън
Уилям Садлър
Кланси Браун
Гил Белоус
Джеймс Уитмор
Музика Томъс Нюмън
Оператор Роджър Дикинс
Монтаж Ричард Франсис-Брус
Филмово студио Castle Rock Entertainment
Разпространител Кълъмбия Пикчърс
Премиера 10 септември 1994 г. (Торонто)
23 септември 1994 г. (САЩ)
Времетраене 142 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $25 милиона[1]
Приходи $28,3 милиона[1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Изкуплението Шоушенк“ (на английски: The Shawshank Redemption) е американски драматичен филм от 1994 г. със сценарист и режисьор Франк Дарабонт, базиран на повестта на Стивън Кинг – „Рита Хейуърт и изкуплението в Шоушенк“. Във филма участват Тим Робинс в ролята на Анди Дюфрейн и Морган Фрийман в ролята на Елис „Ред“ Рединг.

Сюжетът на филма се върти около живота на Анди Дюфрейн в затвора, след като е осъден за убийството на жена си и нейния любовник.

Въпреки слабия търговски успех (отчасти заради конкуренцията на филми като „Форест Гъмп“, „Криминале“ и „Скорост“), „Изкуплението Шоушенк“ получава благоприятни рецензии от критиците и се радва на забележителен живот по кабелната телевизия, на видео и DVD. Устойчиво е подреждан между най-добрите филми за всички времена. През 2015 г. филмът е включен в Националния филмов регистър.[2]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

1947 г. Портланд, Мейн. Банкерът Анди Дюфрейн е обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник. Осъден е да излежи две доживотни присъди, за всяка от жертвите, в щатския затвор „Шоушенк“. Новите осъдени, сред които и Дюфрейн, са посрещнати със занасяния от страна на старите затворници и с жестокото отношение на охраната. Комендант Самюъл Нортън изтъква накратко строгите правила на затвора и препраща новаците по килиите, чисто голи. Същата нощ садистичният капитан на охраната Байрън Хадли пребива до смърт един от новите затворници, който избухва в истерия, подбудена от дразненията на по-старите престъпници.

Първите две години Дюфрейн прекарва, странящ от всички. Единственият, с когото осъществява контакт, е Ред – затворник, занимаващ се с вноса на контрабандни стоки, който му доставя геоложко чукче, с който в свободното си време Анди да оформянето камъни. Новобранецът е подложен на систематичен тормоз от група хомосексуални затворници, познати като „Сестрите“, водени от Богс Даймънд. През пролетта на 1949 г. управата взима решение да ремонтира покрива на работилницата. Ред урежда няколко свои познати, сред които и Анди, за доброволци. По време на работата Дюфрейн успява да убеди Хадли, че може да прехвърли непокътната от данъци, огромна сума, наследена от починал роднина, на сметката на охранителя.

След тази случка, Анди започва да се ползва с уважението на другите затворници и управата на затвора. Бившият банкер обаче е пребит почти до смърт от „Сестрите“. Хадли се заема с Богс Даймънд и извергът е откаран в болничното отделение на затвора. След излизането от лечебницата, Анди е посрещнат с подаръци от затворниците, между които плаката на Рита Хейуърт, доставен му от Ред. Дюфрейн е преместен от пералнята в библиотеката на затвора. През следващите години Анди започва да попълва данъчните декларации на служителите на Шоушенк, сред които и самия комендант. Също така разширява библиотеката и я обогатява с нови книги, отпуснати му от щатския сенат.

По това време комендант Нортън започва програма за превъзпитаването на затворниците, чрез която се възползва от труда на осъдените в Шоушенк и трупа подкупи. Зад прането на пари седи Анди, който води сметките на името на несъществуваща личност. През 1965 г. в Шоушенк пристига младият бунтар Томи Уилямс, който Анди взима под своето крило, обучава го да чете и взима диплома за средно образование. Неочаквано младежът разкрива, че преди години се е запознавал с Елмо Блач – реалния извършител на престъплението, за което Дюфрейн лежи. Нортън отказва да съдейства за показанията и убива свидетеля, докато Анди лежи в карцера.

Дюфрейн решава да се откаже, но комендантът го притиска да продължат с далаверите. След като излиза от карцера Анди разговаря с Ред. Черноборсаджията остава с впечатлението, че приятелят му планира да извърши самоубийство предстоящата вечер. На другия ден, сутринта, намират килията на Анди празна. Нортън открива, че зад серията плакати, стартирали с Рита Хейуърт, има тунел в стената, изкопан с геоложкото чукче, водещ до мястото, където е водопроводната система на затвора. Беглецът е пробил септичната яма, пропълзял по тръбата и излязъл в река, намираща се няколко метра от Шоушенк. Анди успява да изтегли парите от сметката на Нортън, след което да напусне страната. През това време пресата получа документи, разкриващи корупцията на Шоушенк. Полицията пристига в затвора. Арестува Хадли, а Нортън се самоубива.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Тим Робинс – Анди Дюфрейн
  • Морган Фрийман – Елис Бойд „Ред“ Рединг
  • Боб Гънтън – Комендант Самюъл Нортън
  • Уилям Седлър – Хейууд
  • Кланси Браун – Байрон Хедли
  • Гил Белоус – Томи Уилямс
  • Марк Ролстън – Богс Даймънд
  • Джеймс Уитмор – Брукс Хатлън

Бокс офис[редактиране | редактиране на кода]

Филмът излиза в ограничена прожекция на 23 септември 1994 г. в Северна Америка. През първия си уикенд, в който е показана в 33 киносалона, лентата натрупва $727,327 – средно $22,040 на зала. На 14 октомври „Изкуплението Шоушенк“ е пуснат в разширена прожекция, този път в 944 кина, и донася приходите от $2,402,549 ($2,545 на киносалон), класирайки се на девето място за уикенда.[1]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Категория Номиниран(и) Резултат
Оскар (27 март 1995 г.)
Най-добър филм номинация
Най-добър оригинален сценарий Франк Дарабонт номинация
Най-добра мъжка роля Морган Фрийман номинация
Най-добра кинематография Роджър Дикинс номинация
Най-добър звук Робърт Дж. Лит
Елиът Тайсън
Майкъл Хърбик
Уили Д. Бъртън
номинация
Най-добър звуков монтаж Ричард Франсис-Брус номинация
Най-добра филмова музика Томъс Нюмън номинация
Златен глобус (21 януари 1995 г.)
Най-добър актьор в драматичен филм Морган Фрийман номинация
Най-добър сценарий Франк Дарабонт номинация
Гилдията на филмовите актьори (25 февруари 1995)
Най-добър актьор в главна роля Морган Фрийман номинация
Най-добър актьор в главна роля Тим Робинс номинация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  „The Shawshank Redemption“. // Box Office Mojo. Посетен на 2 януари 2016.
  2. ((en)) Morgan, David. „Shawshank Redemption,“ „Ghostbusters“ added to National Film Registry. // cbsnews.com. 16 декември 2015. Посетен на 28 декември 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за