Изяслав II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изяслав II Мстиславич
велик княз на Киевска Рус
Iziaslav II of Kiev.jpg
Роден
Починал
Семейство
Род Рюриковичи
Баща Мстислав I
Братя/сестри Ростислав
Деца Мстислав II
неизвестна[1]
Изяслав II Мстиславич в Общомедия

Изяслав II Мстиславич е велик княз на Киевска Рус през 1146-1149 и през 1151-1154 г. (заедно с Вячеслав), като между тези два периода в Киев управлява Юрий Дългоръки. Изяслав е син на великия княз Мстислав I и взема властта, след като отстранява Игор Олгович. След него велик княз става брат му Ростислав Мстиславич.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Изяслав е втори син на Мстислав Велики и внук на Владимир Мономах. За пръв път се споменава в хрониките през 1127 г., когато е чичо му Ярополк Владимирович му дава управлението на Курск. След като баща му прогонва местните князе през 1129 г., Изяслав получава Полоцк.

След смъртта на Мстислав велик княз става Ярополк и Изяслав заема неговото място в Переяслав. Това предизвиква недоволството на чичовците му, той е насилствено отстранен и получава Туров, Пинск и Минск. В Переяслав отива чичо му Вячеслав, княз на Туров, но той се връща в предишните си области и Изяслав остава без владение. Той отива при брат си Всеволод в Новгород и двамата се опитват да нападнат чичо си Юрий Дългоръки, когото смятат за виновен за отнемането на Переяслав. След като не постигат успех те сключват съюз със синовете на Олег Светославич и великият княз Ярополк е принуден да даде на Изяслав Владимир Волински.

След смъртта на Ярополк през 1139 г. властта е взета от Всеволод Олгович. Той е женен за сестра на Изяслав и, въпреки взаимното недоверие, двамата успяват да се споразумеят. Изяслав получава Переяслав и двамата поддържат мирни отношения до смъртта на Всеволод през 1146 г.

Преди смъртта си Всеволод завещава Киев на брат си Игор и принуждава Изяслав да му се подчини, но след неговата смърт Изяслав превзема града и пленява Игор. Чичо му Вячеслав, най-старшият в рода на Владимир Мономах, предявява претенции към трона, но е изпратен в изгнание в Туров. Междувременно братът на Игор, Светослав Олгович, извиква на помощ Юрий Дългоръки, който изпраща войски към Киев. По време на военните действия в града възникват смутове, по време на които Игор Олгович е убит от тълпата, подозираща го в заговор срещу Изяслав.

През 1149 г. Изяслав претърпява поражение при Переяслав и трябва да бяга първо в Киев, а след това във Волиния. Той сключва съюз с Полша и Унгария и със заплахи се опитва да накара чичо си Вячеслав да предяви претенции към трона в Киев. Плановете му са провалени от започналата война на поляците с прусите и той сключва споразумение с чичовците си.

На следващата година войната е подновена. Изяслав успява да си върне Киев, където трябва да дели властта с Вячеслав. Юрий скоро се връща със силна армия и Изяслав отново трябва да бяга във Волиния, но не след дълго си връща столицата. Военните действия между двамата продължават до смъртта на Изяслав през 1154 г.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Първата жена на Изяслав е дъщеря на Конрад III, император на Свещената Римска империя, починала през 1151. Техни деца са:

Изяслав се жени повторно малко преди смъртта си за дъщеря на грузинския цар или за аланска княгиня, но двамата нямат деца.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. dlib.rsl.ru, Страница: 84.
Всеволод II велик княз на Киевска Рус (1146 – 1149) Юрий Дългоръки
Юрий Дългоръки велик княз на Киевска Рус1 (1151 – 1154) Ростислав

1: Заедно с Вячеслав

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Изяслав II Мстиславич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.