Ина Иванова

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Ина Иванова
    Родена26 декември 1975 г. (1975-12-26) (47 г.)
    НационалностFlag of Bulgaria.svg България
    Жанрстихотворение, разказ, роман
    Награди„Веселин Ханчев“ (специална награда)
    „Южна пролет“ (специална награда)
    „Минко Неволин“ (2012)

    Ина Иванова е българска поетеса и писателка.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Ина Иванова е родена на 26 декември 1975 г. в Димитровград. Живее в Пловдив, където е завършила Българска филология. Публикувала е в сп. „Родна реч“, сп. „Глоси“ и в. „Литературен вестник“, сп. „Страница”, сп. „Нула32”, сп. „Дива”, платформите „Публик Републик”, „Под линия” и други.както и в сборниците „Друга вода“ и „6+“.

    Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“, 2009 г.), „Името на неделята“ (изд. „Жанет 45“, 2012 г.)[1][2] и романа „Кар Танеси“ (електронна книга) и стихосбирките „малки букви” (изд. Жанет 45”, 2016), „Криле от папиемаше” (изд. „Жанет 45”, 2019) и „Нещата, за които мълчим” (изд. Жанет 45, 2022)

    Има награди от конкурсите „Веселин Ханчев“, „Вестник Пловдивски университет“, „Моите нови пет стихотворения“, „Яворови дни“ – Поморие, „Южна пролет“ - Хасково. Става първия носител на Голямата награда на Националния конкурс за сборник с разкази „Минко Неволин“ (2012 г.)[3] и носител на Първа награда за проза в конкурса "С море в сърцето" (2015).

    Публикувала е текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, сп. „Нула32”, „Медия Кафе”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”.

    Редактор е на художествена литература. Пише оперативна критика за "Литературен вестник”, модератор е в Литературен салон "Spirt & Spirit". Преподавател по творческо писане в "Модерна академия на изкуствата Синдикат" [4].

    Нейни текстове са превеждани на английски, руски, немски, полски, испански, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.

    Източници[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Христина Панджаридис, „Името на неделята“ от Ина Иванова (ревю)“, рец. в lira.bg, 27 септември 2012.
    2. ↑ Иван Сухиванов, „Името на неделята“, рец. в svobodata.com, 8 май 2013.
    3. ↑ „Ина Иванова с голямата литнаграда на Карнобат“, plovdiv-online.com, 3 ноември 2012.
    4. ↑ МОДЕРНА АКАДЕМИЯ НА ИЗКУСТВАТА "СИНДИКАТ". //

    Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

         Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ина_Иванова&oldid=11632936“.